Читать «Дядо Градю Светогорецът» онлайн - страница 3

Клисаря спря, наведе се надолу: няколко лучи игриво се огледваха по църковното кубе. От килията излезе и старата калугерица, па тръгна от гроб на гроб да пали кандило. Тук-таме измежду тревата, сънливо, немощно, като паметта на покойните, замъждя светлик.

Ей и стария епитроп закрачи по мостът.

Дядо Градю слезе.

— Добро утро! — тръгна наспоред той с епитропа.

— Дал бог добро! — отвърна машинално епитропа и вглъбен с себе си поде: — Като им думаш: с огън игра не бива — не слушат. Ей сега, забравили снощи на вратнята, под буковото клонче, вощеницата, поде се дирека, вратнята, че хайде целия им плевник… Добре нямало вятър — и махалата отива…

— Какво, кои? — опули очи дядо Градю.

— Журови, кои! — кимна с глава епитропа. — Обичай, срещу Гергьовден, с клончето и вощеница — за здраве се казва, ами вощеница забравя ли се?

Те се изстъпиха пред вратата, а на една страна подранилите анагноси се закачат.

— То за здраве — махаше по-височкото момче един стрък коприва да жили по-малкото.

— Не си играй, бе! — криеше ръце в долните джебове другото момче, замахвайки да се брани с лакти.

— Днес е Гергьовден, за здраве се жилят хората!…

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7491]

Последна редакция: 2008-05-17 14:20:00