Читать «Дяволът с трите златни косъма» онлайн - страница 2

— Откъде се взе този скитник?

— Той е добро момче — отговорила старицата. — Изгубило се е в гората. Беше ми мъчно да го оставя само навън и затова го прибрах да пренощува тук. Носи писмо до царицата.

Тогава разбойниците отворили писмото и го прочели. Разбрали, че тежка участ очаква момчето, когато пристигне в двореца. Дожаляло им за него, скъсали писмото, а главатарят им написал друго. В него се казвало: „Щом момчето пристигне в двореца, да се ожени за царската дъщеря!“

На сутринта, когато момчето се събудило, разбойниците му дали писмото и му показали пътя към двореца.

Царицата прочела писмото и постъпила така, както заповядвал царят. Наредила да приготвят всичко за сватбата и на другия ден щастливото момче и принцесата се венчали.

След време царят се върнал в двореца и като разбрал, че предсказанието се е сбъднало, попитал царицата:

— Как стана това? Бях заповядал друго в писмото.

— Ето писмото — казала царицата. — Прочети какво си заповядал.

Царят прочел писмото и веднага забелязал, че то не е неговото.

Отишъл при младоженеца и го попитал:

— Къде е писмото, което ти дадох? Кой го смени с друго?

— Не зная — отговорил младоженецът. — Сигурно са го сменили разбойниците, докато съм спял.

— Няма да успееш така лесно. Ако искаш да бъдеш съпруг на моята дъщеря, ще трябва да ми донесеш три златни косъма от главата на дявола.

— Ще ти донеса трите златни косъма! Аз не се страхувам от дявола.

После се сбогувал и тръгнал на път. Вървял, вървял и стигнал до един голям град. Стражът, който стоял пред градските порти, го попитал:

— Какво умееш да правиш?

— От всичко разбирам — отговорил момъкът.

— Тогава можеш ли да ми кажеш защо чешмата на площада, от която течеше вино, пресъхна?

— Ще ти кажа, но като се върна — казал момъкът и продължил пътя си.

Вървял, вървял и стигнал до друг град. Стражът, който стоял пред градските порти, го попитал:

— Какво умееш да правиш?

— От всичко разбирам — отговорил момъкът.

— Тогава можеш ли да ми кажеш защо дървото на площада, което раждаше златни ябълки, сега няма дори листа?

— Ще ти кажа, като се върна — отговорил момъкът и продължил нататък.

Вървял, вървял и стигнал до една дълбока река, през която трябвало да мине. Лодкарят го попитал:

— Какво умееш да правиш?

— От всичко разбирам — отговорил момъкът.

— Тогава можеш ли да ми кажеш защо през цялото време трябва да превозвам хора от единия бряг на реката до другия и никой да не може да ме смени?

— Ще ти кажа, но като се върна.

Щом преминал на отсрещния бряг, момъкът се озовал пред входа на ада. А там било мрачно и страшно. Дяволът го нямало; там била само баба му, която седяла на един стол и гледала добродушно.

— Какво искаш? — попитала тя.

— Искам да взема три златни косъма от главата на дявола — отговорил момъкът, — иначе царят ще ми отнеме принцесата, за която се ожених.

— Много искаш — казала старицата. — Ако дяволът се върне и те завари тук, ще се простиш с живота си. Но на мен ми е жал за теб и затова ще ти помогна.

В същия миг тя го превърнала в мравка и казала:

— Скрий се в гънките на роклята ми. Там ще бъдеш в безопасност.