Читать «Дяволът с трите златни косъма» онлайн

Братя Грим

Дяволът с трите златни косъма

Живяла някога бедна жена, която родила момченце с ризка. Дошли орисниците и предсказали, че когато то стане на четиринадесет години, ще се ожени за царска дъщеря.

Веднъж в селото пристигнал царят, но понеже бил облечен като обикновен пътник, никой не го познал. Попитал хората дали в селото се е случило нещо ново, а те му отговорили:

— Тези дни се роди момченце с риза. Такива деца имат късмет. Орисниците му предсказаха, че на четиринадесет години ще се ожени за царската дъщеря.

Царят бил лош човек. Като чул за предсказанието, той се разгневил и решил с хитрост да вземе детето. Отишъл при родителите му и казал:

— Вие сте бедни хора. Дайте ми момченцето и аз ще се грижа за него.

Отначало те не се съгласили, но когато непознатият мъж им дал много злато, си помислили: „Детето е родено с късмет. Няма да му се случи нищо лошо“.

И дали детето на странника.

По пътя царят сложил момченцето в едно сандъче и когато стигнал до реката, хвърлил сандъчето във водата. „Спасих дъщеря си от нежелан съпруг“ — помислил си той и си тръгнал.

Ала сандъчето не потънало. То плувало като лодка и нито капка вода не проникнала в него. Пътувало дълго и накрая заседнало в една плитчина, близо до една мелница. За щастие помощникът на мелничаря забелязал сандъчето и го извадил на брега, защото си помислил, че в него има съкровище. Но когато го отворил, видял хубавото и здраво момченце. Взел го и го занесъл на мелничаря. И понеже той нямал деца, зарадвал се много и казал:

— Господ ни го изпрати!

Мелничарят и жена му обикнали детето и се грижели за него.

Минали много години. Един ден, когато бушувала страшна буря, царят спрял пред мелницата, за да се подслони. Като видял хубавия момък, попитал:

— Това момче ваш син ли е?

— Не — отговорил мелничарят. — Преди четиринадесет години го намерих в едно сандъче на брега на реката.

Царят разбрал, че това е щастливото дете, което бил хвърлил в реката.

— Добри хора, трябва да замина в далечна страна — казал той. — Моля ви да пуснете момчето да занесе едно писмо на царицата. Ще му дам две жълтици.

— На драго сърце — отговорил мелничарят и наредил на момчето да се приготви за път.

В това време царят написал писмото, в което заповядвал: „Щом момчето пристигне с това писмо, веднага да бъде обезглавено!“ Момчето тръгнало с писмото, но по пътя се загубило и попаднало в една гъста и тъмна гора. Когато станало съвсем тъмно, то забелязало светлинка, която блещукала в далечината. Тръгнало към нея и стигнало до малка къщичка. Почукало на вратата и влязло вътре. Край огнището седяла старица.

— Откъде идваш и къде отиваш? — попитала тя момчето.

— Идвам от мелницата и отивам при царицата, за да й занеса писмо от царя. Но се изгубих в гората. Може ли да пренощувам тук?

— Бедното момче! — казала старицата. — Ти си попаднал в къщата на разбойници. Като се върнат, ще те погубят.

— Нека да дойдат — отговорило момчето. — Не ме е страх. Толкова съм уморен, че повече не мога да вървя.

Легнало на земята и заспало.

Скоро дошли разбойниците и попитали: