Читать «Дяволът не обича да чака» онлайн - страница 8

След четири седмици приятелите на М. ненадейно си поискаха къщата, което изненада неприятно Бонд; ето защо, след като прекият му началник в Лондон му бе издал практическа забрана да се мярка на Острова, той се отправи към Южна Франция. Самолетът му кацна в Марсилия през една гореща майска вечер и Бонд, който разполагаше с повече време, отколкото знаеше как да оползотвори, реши да вечеря на пристанището и да прекара нощта в града, вместо да бърза за Лазурния бряг. Помоли шофьора на таксито да го откара до заведението, където сервираха най-добрата рибена яхния, и след половин час вече седеше под оранжевата му тента, отпиваше целомъдрено от прясно изстискания лимонов сок и гледаше корабите, които хвърляха котва в пристанището.

Човек, който пътува сам, има достатъчно време да наблюдава и осмисля света около себе си. А човек, който е обучен и подготвен от най-секретната, безкомпромисно ефективна организация в собствената си държава, и особено когато инстинктите му са изострени и полирани до съвършенство от години на самодисциплина, вижда неща, които обикновено убягват на простосмъртния турист.

Такъв именно човек беше Бонд, който може би единствен измежду вечерящите на кея тази вечер се запита защо двамата мъже в черния мерцедес кабриолет 300D изглеждат някак не на място дори тук, на това оживено търговско пристанище, където си даваха среща всякакви хора от всякакви националности.

Колата спря успоредно на дока, а по-дребният от двамата мъже, по камуфлажна риза с къси ръкави и с френска военна фуражка, слезе и заоглежда някои от закотвените гемии. В един момент се изкачи по пасарела и изчезна във вътрешността на една от тях.

Погледът на Бонд обаче беше прикован в другия мъж, който остана в откритата кола. Беше приблизително на неговата възраст, може би със славянски или някакъв друг източноевропейски произход, каза си Бонд, съдейки по високите скули и тесните процепи на очите. Сламено русата му коса беше намазана с брилянтин и пригладена назад, без път в средата или встрани. Облечен беше с бежов тропически костюм, вероятно скъпа марка, с бледосиня риза и алена вратовръзка, каквито можеха да се видят по витрините на Джърмин Стрийт. Колата блестеше с черния лак на издължената си каросерия, а винените кожени седалки сякаш току-що бяха излезли от фабриката. Но погледът на Бонд всъщност бе привлечен от това, че мъжът на предната седалка носеше шофьорска ръкавица само на едната си ръка.