Читать «Дяволът не обича да чака» онлайн - страница 6

Единствената утеха, помисли си Матис, бе, че напоследък и американците сякаш вървяха стремително към подобна катастрофа. За него и колегите му обаче Алжир и Индокитай означаваха безброй имигранти — остракирани, озлобени, склонни към насилие; много от тези имигранти бяха углавни престъпници, а сред тях имаше и заклети врагове на Френската република.

Матис методично огледа вътрешното и външното разположение на сградата и прецени посоката, от която убиецът най-вероятно се бе приближил към стълбищната клетка. Направи и някои по-повърхностни наблюдения — такива, каквито според него съставляваха част от рутинната процедура на местната жандармерия.

Запали нова цигара и слезе по стълбите. Благодари на полицая и през пущинака между сградите се отправи към ситроена, който го чакаше на мястото си с все така работещ двигател. Качи се и каза на шофьора:

— Закарай ме до моргата.

Докато голямата кола обръщаше бавно, фаровете й за момент уловиха самотната мъжка фигура, застанала във входа на един от апартаментите на приземния етаж. Беше с фуражка на Чуждестранния легион и когато ситроенът пое по пътя към града, мъжът бързо се отдалечи, сякаш бе видял всичко, което очакваше да види.

В моргата Матис трябваше да изчака портиера, докато получи разрешение да го допусне вътре. Каза на шофьора с безизразното лице да го чака отвън.

— Слушам, мосю — промърмори той и отиде при колата.

Портиерът се върна, придружен от дежурния патоанатом — авторитетен на вид мъж със златни рамки на очилата и добре поддържани черни мустаци, който се здрависа с Матис, представяйки се като д-р Дюмон.

След като няколко пъти сравни номера в списъка при портиера с номерираните хладилни шкафове, Дюмон най-после откри онова, което търсеше, и задърпа с две ръце дебелата метална дръжка.

В такива моменти Матис неизбежно усещаше как го побиват тръпки. Трупът беше вече възсив, напълно изстинал, и макар санитарите да го бяха почистили, лицето му беше помляно.

Хашим приличаше на хиляди други млади алжирци, стигнали до лош край. И все пак…

— Непосредствена причина за смъртта? — запита Матис.

— Единичен изстрел, куршумът е пронизал небцето.

— А откъде тоя разбит нос?

— Явно преди това е бил пребит — рече Дюмон. — И не е само носът. Погледнете дясната му ръка.