Читать «Дяволът и трите златни косъма» онлайн - страница 4

— Присъни ми се един лодкар, който се оплакваше, че е принуден постоянно да плава назад-напред с лодката си и никой не го сменява. Коя ли ще е причината?

— Хе, глупак! — отговорил дяволът. — Когато дойде някой и поиска да мине отвъд, трябва да му даде върлината в ръка, тогава другият ще трябва да кара лодката, а той е свободен.

Понеже била вече отскубнала трите златни косъма и получила отговор на трите въпроса, майката оставила дявола на мира и той спал, докато настъпил денят.

Когато дяволът излязъл, старицата извадила мравката от гънката на сукмана си и възвърнала човешкия образ на честитото момче.

— Ето ти трите златни косъма — рекла тя, — а какво отвърна дяволът на трите ти въпроса трябва и сам да си чул.

— Да — отговорило то, — чух го и го запомних.

— И тъй — помогнах ти — рекла тя, — сега можеш да си поемеш пътя.

То поблагодарило на старицата за добрината, напуснало пъкъла и било много весело, че всичко е свършило така благополучно. Стигнало при лодкаря и трябвало да му даде обещания отговор.

— Прехвърли ме най-напред отвъд — рекло честитото момче, — тогава ще ти кажа как да се освободиш.

И когато стигнали на другия бряг, дало му съвета на дявола:

— Когато дойде пак някой, който иска да го прехвърлиш отвъд, дай му върлината в ръка!

То продължило пътя си и дошло до града, където било безплодното дърво и където пазачът също поискал отговор. Момчето му казало, каквото чуло от дявола:

— Убийте мишката, която гризе корена му, и то пак ще ражда златни ябълки!

Тогава пазачът му поблагодарил и му дал за награда две магарета, натоварени със злато. Най-сетне дошло при града, чийто кладенец бил пресъхнал. То казало на вратаря, както казал дяволът:

— В кладенеца под един камък има жаба, трябва да я намерите и убиете, тогава той пак ще дава вино.

Пазачът му поблагодарил и също му дал две магарета, натоварени със злато. Най-после честитото момче пристигнало в двореца при жена си, която се зарадвала от сърце, като го видяла и чула, че е сполучило във всичко. На царя то дало трите златни косъма, които искал; а като видял и магаретата със златото, царят много се развеселил и рекъл:

— Сега всички условия са изпълнени и ти можеш да задържиш дъщеря ми. Но кажи ми, драги зетко, отде взе толкова злато? Та това е грамадно богатство!

— Минах през една река — отговорило то — и си го взех оттам. Вместо пясък по брега е пълно със злато.

— Дали мога си взе и аз от него? — попитал царят, пламнал от алчност.

— Колкото щеш — отговорило то. — На реката има един лодкар, накарай го да те прехвърли отвъд и ще можеш да си напълниш торбите.

Користолюбивият цар се спуснал презглава на път и като дошъл до реката, кимнал на лодкаря да го прехвърли. Лодкарят дошъл и му казал да се качи и като стигнали на другия бряг, той му дал върлината в ръцете и скочил от лодката. Оттогава царят трябвало да кара лодката като наказание за греховете си.

— Дали я кара още?

То се знае. Едва ли някой му е взел върлината.

Информация за текста

Brüder Grimm

Der Teufel mit den drei goldenen Haaren,