Читать «Дяволът и трите златни косъма» онлайн - страница 2

— Да дойде, който ще — рекло момчето, — не се плаша, но съм тъй уморен, че не мога повече да вървя. — Па се изтегнало на една пейка и заспало. След малко разбойниците си дошли и сърдито попитали кое е това чуждо момче, що лежи там.

— Ах — рекла старицата, — то е едно невинно дете, заблудило се в гората и аз го приех от милост. Носи писмо за царицата.

Разбойниците отворили писмото и прочели какво пише в него. Тогава на коравосърдечните разбойници дожаляло и главатарят скъсал писмото, па написал друго, в което се казвало, щом пристигне момчето, да го оженят за царската дъщеря. Оставили го да лежи спокойно на пейката до утринта и когато се пробудило, дали му писмото. Царицата постъпила, както пишело в него, заповядала да направят бляскава сватба и царската дъщеря се венчала за честитото дете. И понеже момъкът бил хубав и приветлив, тя заживяла весело и спокойно с него.

След някое време царят се върнал в двореца си и видял, че предсказанието се е изпълнило и честитото дете е оженено за дъщеря му.

— Как стана това? — попитал той. — Аз бях дал съвсем друга заповед в писмото си.

Тогава царицата му дала писмото и му рекла да види сам какво пише вътре. Царят прочел писмото и разбрал, че е било заменено с друго. Той попитал момъка какво е станало с довереното му писмо и защо е донесъл друго вместо него.

— Нищо не зная — отвърнал той. — Трябва да е сменено през нощта, когато спах в гората.

Ядосал се страшно царят и рекъл:

— Няма да ти мине така леко! Който иска да има моята дъщеря, трябва да ми донесе от пъкъла три златни косъма, отскубнати от главата на дявола; донесеш ли ми това, което искам, ще можеш да задържиш дъщеря ми.

Царят се надявал да се отърве по тоя начин завинаги от него. Ала честитото дете отговорило:

— Ще донеса златните косми, аз не се плаша от дявола.

Взело си подир това сбогом и се отправило на път.

Пътят го завел до един голям град, където пазачът на градските врати го разпитал от какъв занаят отбира и какво знае.

— Зная всичко — отвърнало честитото дете.

— Ще ни направиш тогава една добрина — рекъл пазачът, — ако ни кажеш защо градският ни кладенец, от който по-рано бликаше вино, пресъхна, та не дава вече дори и вода.

— Ще узнаете — отговорило то, — почакайте само, докато се върна.

Продължило тогава пътя си и стигнало до друг един град, където пазачът също го попитал какъв занаят отбира и какво знае.

— Зная всичко — отговорило то.

— Ще ни направиш тогава една добрина, като ни кажеш защо едно дърво в града ни, което по-рано раждаше златни ябълки, сега листа дори не пуща.

— Ще узнаете — отговорило то, — почакайте само, докато се върна.

Продължило тогава пътя си и стигнало до една дълбока вода, през която трябвало да мине. Лодкарят го попитал какъв занаят отбира и какво знае. — Зная всичко — отговорило то.

— Ще ми направиш тогава една добрина — рекъл лодкарят, — като ми кажеш защо съм принуден постоянно да плавам назад-напред с лодката и никой не ме сменява.

— Ще узнаеш — отговорило то, — почакай само, докато се върна.

Като преминало водата, момчето намерило вратата на пъкъла. Вътре било опушено и тъмно и дяволът не бил в къщи, ала старата му майка била там и седяла на един голям стол.