Читать «Дяволското оръжие» онлайн

Пиер Бул

Дяволското оръжие

Членовете на комитета се изправиха на крака при влизането на принца в залата, където трябваше да се проведе заседанието. Военните се изопнаха в безупречна стойка, дори няколко чифта пети се събраха с едва доловимо тракване. Цивилните инстинктивно постъпиха почти по същия начин. Тази проява на почит не бе продиктувана само от спазването на правилата за поведение в обществото и от йерархията, а действително отговаряше на уважението и възхищението, които всички изпитваха към държавния глава. Принцът се бе наложил с младежки дух, голям ум и силен характер.

Той леко махна с ръка в отговор на засвидетелствуваното му внимание, ръкува се с генерал Перл, председател на комитета, и седна. Генералът веднага обяви заседанието за открито, тъй като знаеше колко много мрази принцът празните приказки.

Комитетът бе завършил проучванията си и този ден ръководните му членове се бяха събрали, за да обсъдят резултатите, да уточнят практическото им приложение и да изготвят заключителния доклад, който трябваше да представят на правителството за одобрение. Работата им бе продължила повече от година. Принцът й придаваше такава голяма важност, че бе решил да присъствува на последното съвещание. Той държеше на личното общуване и желаеше да поговори с хората, които бе натоварил със съществена за бъдещето на страната задача, преди да прочете официалното им изложение.

Всъщност идеята за създаване на извънреден комитет бе негова и пак той подсказа избора на членовете. Преобладаваха военните. Те, разбира се, бяха цветът на офицерското съсловие, но ръководителят на държавата бе поставил като условие за подбора рядко срещаща се черта от характера, която той ценеше над всичко: трезво и същевременно надарено с въображение мислене, подвластно на традицията и дисциплината само дотолкова, че да не изпада в обезличаването на рутината. Всеки един от тях бе ярко изявена личност, а и повечето бяха млади. Имаше и няколко цивилни, принцът държеше на тяхното присъствие, понеже смяташе, че по своето значение въпросите надхвърлят знанията и опита на техническите специалисти и изискват обективно мнение извън армията. Те също бяха издирени сред хора, способни да търсят и възприемат новото, винаги готови да предложат оригинални решения за големите проблеми на настоящето. Принцът не бе допуснал участието на официалните власти, за него те бяха прекалено склонни да вървят по утъпканите пътеки. Самият той бе върл противник на закостенелия опит. Откакто бе поел управлението на страната, правеше всичко възможно да събуди духа на откривателство, доста залинял през последните десетилетия, но без който няма големи дела. При създаването на комитета той обобщи в едно-единствено изречение какви качества очаква да проявят членовете; то не беше негово, но напълно отговаряше на мисълта му:

— Хора, които войната да не изненада; които да бъдат в състояние да предвидят войната на бъдещето и да не се изразходват в подготовката на една война на миналото.

Защото тъкмо за това ставаше дума, както припомни генерал Перл в началото на заседанието: