Читать «Дъщерята на лихваря» онлайн - страница 2

Тя овладя трепването си, само докосна чашата по ръба, плъзна надолу по столчето… и така няколко пъти, с гальовност на отхвърлена ласка и си каза:

„Поне си честен, откровен, това остана непречупено…“

— Днес, докато подавах тухли на майсторите, дойде оня солидния длъжник… депутата… как му беше името… Каракостов, дочух, че молеше за отсрочка по дълга си… Събра смелост да каже на баща ми:

„Абе, ти и жените си впрегнал да работят… Ще им вградиш сенките в тая вила.“ А баща ми му отвръща доволно: „А-а-а, да, хем ще поотслабнат… че добре храня напоследък, хем ще почернеят, все едно са на морето, хем работата да върви.“ Оня се позасмя и си тръгна.

— А ти? — попита съпругът.

— Постарах се да съм с гръб, ако ме срещне на улицата да не ме познае, че доста хора завиждат на дъщерята на лихваря…

— И за какво ти завиждат?

— Синът ни се хвалил в училище, че дядо всичко ще му купи…

— Да-а-а, дори и онова, което не се купува…

Тя кимна и прочете мислите му:

„Да…той е неговият син…ще го направи като себе си… лаком за пари.“

Дъщерята на лихваря:

„Да… по свой образ и подобие…“

После двамата се обърнаха към витрината на близкия шкаф и се вгледаха в стодоларовата банкнота, на която услужлив фалшификатор бе заличил образа на Бенджамин Франклин. Оттам се усмихваше деветгодишният им син.

— Напускаш ли ни? — попита дъщерята на лихваря.

Съпругът помълча:

— Оставам… ще се мъчим заедно.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1793]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:49