Читать «Дърводелци» онлайн - страница 3

— Ваша воля, Александър Евгениевич.

— Ето, гледай. Ей, момчета, внимание. — Човекът с еленовата шапка застана пред бригадата. — Управлението има нужда от дърводелци — да правят тарги за изнасяне на пръстта.

Всички мълчаха.

— Виждате ли, Александър Евгениевич — зашепна бригадирът.

Изведнъж Поташников чу собствения си глас:

— Аз. Аз съм дърводелец — и направи крачка напред.

На десния фланг пред строя излезе още един човек. Поташников го познаваше — това бе Григориев.

— Е — онзи с еленовата шапка се обърна към бригадира. — Видя ли се какъв си загубеняк и некадърник. Момчета, хайде след мен.

Поташников и Григориев се помъкнаха подире му. Той спря.

— Ако ще се влачим така — изхриптя — и до обед няма да стигнем. Ще направим следното. Аз ще избързам, а вие елате в дърводелската работилница при техническия ръководител Сергеев. Знаете ли къде се намира?

— Знаем, знаем — провикна се Григориев. — Моля ви, почерпете ни с по една цигара.

— Позната молба — измърмори през зъби човекът с еленовата шапка и без да вади кутията от джоба си, измъкна две цигари.

Поташников вървеше отпред и мислеше напрегнато. Днес ще бъде на топло в работилницата — ще точи брадвата и ще й прави дръжка. И ще чапрази триона. Няма да бърза. До обяд ще получават инструментите — ще ги изписват, ще търсят склададжията. А надвечер, когато стане ясно, че не може да направи дръжка за брадвата и не умее да чапрази триона, ще го изгонят и утре ще се върне в бригадата. Но днес ще е на топло. Дори може би и утре, и вдругиден ще остане там, ако Григориев е дърводелец. Ще му помага. Зимата е към своя край. Лятото, краткото лято някак си ще го изкара.

Поташников спря да изчака Григориев.

— Дали си, такова, работил като дърводелец? — попита той, задъхан от внезапно обзелата го надежда.

— Аз, виждаш ли, съм аспирант от московския филологически институт — весело рече онзи. — Мисля, че всеки, който има висше образование, при това хуманитарно, е длъжен да може да издяла една топоришка и да реже с трион. Още повече, че това ще се върши до гореща печка.

— Значи и ти…

— Нищо не значи. Два дни ще можем да ги лъжем, а после — да става каквото ще.

— Ще можем да ги излъжем само за един ден. Утре ще ни върнат в бригадата.

— Няма. За един ден не ще могат да ни зачислят в дърводелската работилница. Нали ще трябва да се подадат сведения, списъци. После пък да ни отчисляват…

С общи усилия двамата едва успяха да открехнат замръзналата врата. По средата на работилницата бумтеше нажежена до червено печка и петима дърводелци работеха на тезгяхите си без ватенки и без шапки. Новодошлите коленичиха пред отворената вратичка на печката, пред божеството на огъня, един от първите богове на човечеството. Свалиха ръкавиците си, простряха ръце към топлината, пъхаха ги направо в пламъците. Многократно измръзвалите им пръсти, загубили чувствителността си, не усетиха веднага топлината. След минута двамата си свалиха шапките и разкопчаха ватенките си, без да се изправят.

— За какво сте дошли? — попита ги навъсено един от майсторите.