Читать «Дълбачката» онлайн - страница 4
Красимир Бачков
Вятърът тук в открито море бе силен и студен, и лесно и бързо пълнеше с вода старата дълбачка. Той буташе и буташе назад това полудяло корито, но то упорито продължаваше навътре. Вятърът не разбираше от човешки песни, но все пак реши, че макар да не изглеждат сериозно и корабът, и неговият моряк заслужават уважение, защото мъжки се борят с него. Той обичаше истинските мъже и утихна, за да ги види и чуе по-добре, но морето го бе изпреварило вече, и в своята необятна любов ги бе поело в себе си.
Информация за текста
Източник: Авторът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3081]
Последна редакция: 2007-07-04 21:10:01