Читать «Духът в бутилката» онлайн - страница 2

Духът казал надменно:

— Това никак не е трудно за мен!

Започнал да се смалява и лесно се проврял през гърлото на бутилката. Щом влязъл вътре, момчето веднага сложило запушалката и хвърлило бутилката на старото й място между корените на дъба. Така успяло да измами духа и решило да се върне при баща си, но духът започнал отново да вика:

— О, пусни ме, пусни ме!

— Не — отговорило момчето, — втори път няма да те пусна.

— Ако ме освободиш — извикал духът, — ще ти дам такова богатство, че ще живееш в охолство до края на живота си.

— Не — отговорило момчето, — страх ме е, че ще ме измамиш.

— Не само че няма да ти сторя зло — казал духът, — но и ще те възнаградя богато.

„Ще го пусна — помислил си момъкът. — Може и да удържи на думата си.“ Извадил запушалката, духът изкочил от бутилката и за миг се превърнал в огромен великан. После подал на момчето една ивица платно и казал:

— Ако докоснеш с единия край на платното рана, веднага ще заздравее, а ако с другия край докоснеш стомана или желязо, те ще се превърнат в сребро.

— Първо трябва да опитам — казало момчето.

Отишло до едно дърво, цепнало кората му с брадвата, а след това я докоснало с единия край на платното. Тя веднага се затворила и нараненото място заздравяло.

— Всичко е наред — казал духът. — Сега можем да се разделим.

Момчето му благодарило и се върнало при баща си.

— Къде беше досега? — попитал го баща му. — Защо забрави, че имаме работа? Знаех си от самото начало, че нищо няма да свършиш.

— Не се сърди, татко, ще наваксам изгубеното време!

— Ще го наваксаш! — казал сърдито бащата. — Засрами се!

— Гледай, татко! Ще отсека с един удар това дърво.

Извадил платнената ивица, потъркал брадвата с нея и замахнал силно срещу дървото. Но тъй като желязото се било превърнало в сребро, острието се огънало.

— Ех, татко, виж каква лоша брадва си ми дал! Веднага се изкриви!

Бащата се изплашил и казал:

— Какво направи? Сега ще трябва да платя брадвата, а нямам пукната пара!

— Не се сърди, аз ще платя брадвата — казало момчето.

— Глупак! — извикал бащата. — С какво ще я платиш? Нямаш други пари освен тези, които ти дадох аз.

След малко момчето казало:

— Не мога повече да работя, татко, хайде да се прибираме.

— Как не! — отговорил бащата. — Да не мислиш, че и аз ще скръстя ръце като теб? Аз ще работя, а ти си отивай.

— Не познавам пътя — казало момчето, — хайде, тръгни и ти с мен.

Гневът на бащата преминал и той се съгласил. По пътя казал на сина си:

— Върви да продадеш изкривената брадва, все ще вземеш някоя пара за нея. Останалото ще спечеля аз, за да я платим на съседа.

Момчето взело брадвата и я занесло в града при един златар. Той я разгледал и казал:

— Струва четиристотин талера, но в момента нямам толкова пари.

— Ще ми дадеш остатъка по-късно — казало момчето и се върнало вкъщи.

— Татко, сега вече имам пари. Отиди при съседа и го попитай колко иска за брадвата.