Читать «Духът в бутилката» онлайн

Братя Грим

Духът в бутилката

Имало едно време един беден дървар, който работел от сутрин до вечер. Когато най-сетне спестил малко пари, казал на сина си:

— Ти си едничкото ми чедо, затова ще ти дам спестените си пари, за да се изучиш. Ако се изучиш добре, ще можеш да ме храниш, когато остарея.

Момчето отишло в едно училище и било тъй прилежно, че всички учители го хвалели. Но след една-две години парите се свършили, и то било принудено да се върне вкъщи.

— Уви — казал натъжен баща му, — не мога да ти дам нищо повече.

— Не се тревожи, татко — отговорило момчето, — все някак ще се оправим.

Тогава бащата решил да отиде отново в гората да сече дърва. Синът му казал:

— Ще дойда с теб да ти помогна.

— Не, синко — казал бащата, — ще ти бъде трудно, не си свикнал да вършиш тежка работа, пък и имам само една брадва. Нямам пари да купя още една.

— Отиди при съседа — предложило момчето — и вземи неговата на заем, докато спечеля пари за още една брадва.

Бащата се съгласил, взел брадвата на съседа и на другата сутрин отишъл със сина си в гората. Момчето било пъргаво и сръчно и свършило много работа. По пладне бащата казал:

— Хайде малко да отдъхнем и да хапнем, после работата ни ще тръгне по-леко.

Синът взел своето парче хляб и казал:

— Ти си почини, татко, аз не съм уморен. Ще се поразходя из гората и ще потърся птичи гнезда.

— Не ставай глупав! — извикал бащата. — Ще скиташ из гората, ще се измориш и после няма да мажеш да се помръднеш.

Ала момчето не го послушало и тръгнало из гората. Изяло си хляба и започнало да гледа дали има гнезда в клоните на дърветата. Така стигнало до един огромен дъб, огледало го и си казало: „Все някоя птица е свила гнездо тук“. Изведнъж му се сторило, че чува някакъв глас. Ослушало се и наистина доловило глух вик:

— Пусни ме, пусни ме!

Огледало се наоколо, но нищо не открило, а гласът сякаш идвал от недрата на земята. Тогава момчето извикало:

— Къде си?

— Отдолу, между корените на дървото. Пусни ме, пусни ме!

Момъкът започнал да разравя пръстта и накрая в една малка дупка между корените на дъба открил бутилка. Вдигнал я, обърнал я към светлината и видял в нея нещо живо, което много приличало на жаба и подскачало насам-натам. Извадил запушалката и от бутилката веднага изскочил дух, който започнал да расте и растял така бързо, че за миг пред момчето застанал огромен великан.

— Знаеш ли какво заслужаваш за това, че ме пусна? — викнал великанът със страшен глас.

— Не — отговорило момчето без никакъв страх. — Не зная.

— Тогава ще ти кажа — извикал пак великанът. — Ще ти откъсна главата!

— Ако ми беше казал по-рано — отговорило момчето, — щях да те оставя в бутилката. Но няма да ти позволя да ми откъснеш главата. Първо трябва да попитаме някой друг.

— Никого няма да питаме! — креснал духът. — Ще си получиш наградата. Да не мислиш, че случайно бях затворен толкова време в бутилката. Не, затвориха ме за наказание, а на този, който ме пусне навън, трябва да откъсна главата.

— Не бързай толкова — казало момчето. — Тази работа не става толкова бързо. Най-напред трябва да се убедя, че ти си истинският дух и че точно ти беше преди малко в бутилката. Ако успееш да влезеш пак вътре, ще повярвам, че си бил ти, и тогава можеш да правиш с мен каквото искаш.