Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 43

Качих се в колата си и дълго не потеглих. Тази сцена илюстрираше най-добре човешкото съществуване. В нашия живот имаше известен брой моменти, когато ти също като този куриер се разпалваш, за да направиш нещо особено. Да преминеш своя Рубикон, да вдигнеш бариерата и тъй нататък. Да смениш работата си, да смениш приятелката си, да заминеш в друга страна. Казано с две думи, ДА ПРОМЕНИШ НЕЩО.

Живееш с тази мисъл няколко дни, няколко месеца, няколко години. След това тя постепенно минава на втори план и ти осъзнаваш, че няма смисъл да се напрягаш, защото и без това нищо няма да се промени. Все повече и повече попадаш в плен на закоравелите идеи от сорта на „всеки се простира според чергата си“, „където ти е хвърлен пъпът“ и други гадории, които подрязват крилете на човека още от раждането му. Разбира се, оправдаваш много неща със средата, която обитаваш. С възпитанието, с устоите, с родителите, които още като дете са те отучили да извършваш необмислени постъпки. Спомняш си всичко, което може да оправдае бездействието ти и стила ти на живот, който прилича на повалено дърво на сечището. Но нали някой прави резки движения в този живот? Някой просто ей-така намира своите блондинки в асансьорите? Дали пък на такива просто не им върви?

О, да, дори и в този случай ти ще си намериш оправдание, че повечето хора, които се втурват към слънцето, изгарят, без да са стигнали до него. Върви им само на малцина. И все пак е по-добре да я караш така. Без кой знае какви колебания и рискове за здравето. Спокойно и равномерно, защото всичко е предопределено. И точно така се създава армията от куриери, които пренасят самите себе си до пункта за доставка, наречен „Съдба“, с надеждата да получат бакшиш от адресата за усилията. Но съдбата не е много щедра на бакшиши. И в най-добрия случай ти стигат колкото да смениш протритите си по пътя обувки. Бездействието и безволието — това са двата бича за населението на средноруската възвишеност. Ако бях на мястото на момчетата от „NIKE“, със сигурност щях да сменя промоционния слоган за територията на Русия от „Just do it“ на „Do something“.