Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 16

В офисите, т.е., използвайки тяхната терминология, в цивилния живот, те продължаваха да се държат както в казармата. Например, даваха пари на шофьорите да измият служебните коли не когато са мръсни, а когато „се полага“. X пъти в месец през зимата и Y пъти през есента и пролетта. А през лятото сигурно изобщо не се „полагаше“, тъй като времето е сухо. Ясно е за какво ставаше дума. По принцип военните коли се мият веднъж годишно. Когато идва началството.

Химикалките, телбодът, кламерите и ластиците не се даваха, когато са нужни, а по веднъж годишно в съответствие с протокола от инвентаризацията.

Когато се обръщаш към домакина за нов перфоратор на хартия, в отговор винаги чуваш:

— Интересно, а старият къде е?

— Не знам. Някой го е взел. Няма го.

— Ама, вие разбирате ли какво е това?!

И на това място започваше половинчасов монолог, в който можеш да чуеш, че да изгубиш перфоратора е все едно да изгубиш знамето на полка. И в предишни времена за такова престъпление щели да те изпратят пред трибунала. Че дори и да те разстрелят. След като изслушаш тази реч с надеждата, че когато свърши, все пак ще получиш желания канцеларски предмет, ставаше ясно, че в склада „не са докарали“ такъв. След подобен отговор обикновено ме избиваше студена пот.

Кой не е докарал, мамка му? Световният комитет за доставка на перфоратори ли? Перфораторменът от комиксите ли? Или ти, мързелив гадняр, вместо да подсигуриш компанията със средства за „комфортен бизнес“ и да купиш всичко навреме, седиш по цели дни на непоклатимия си задник и изписваш инвентарни номера на всичко, включително и на всеки кламер? Ако зависеше от теб, щеше да ги изпишеш и на гърбовете на служителите.

Най-вероятно всички тези хора бяха членове на Руския съюз на домакините и администраторите, съкратено — РСДА. Целта на организацията бе да внедри в търговските фирми свои хора на съответните постове, за да могат впоследствие да съсипят икономически тези структури. Да насаждат повсеместно бюрокрация, тъпотия, дребни кражби, саботажи, съветско мислене и провал на работния процес. За да настъпи моментът, когато всички търговски структури щяха да се превърнат в големи складове за хранителни продукти, спиртни напитки, канцеларски стоки, автомобили — в зависимост от предишния профил на организацията, унищожени от членовете на РСДА. И така цяла Русия щеше да се превърне в царството на „фуражките“. От Мурманск до Владивосток по телеграфните и телефонните линии (дотогава те вече щяха да са отменили интернет като средство, което ускорява информацията) щяха да се носят идиотски заповеди и нареждания, които никой нямаше да бърза да изпълнява в очакване на отмяната им.

Просто чувах бъдещите им телефонни разговори:

— Здраве желая, Петрович! (Естествено, всички началници на складове щяха да се казват Петрович.)