Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 14

— И ти си мислиш, че той ще започне да продава повече, ако му мътиш главата с тези неща? Ако ти е толкова интересно какво обсъжда надълго и нашироко със снабдителите на магазините, да беше отишъл с него на срещите. Я ми кажи миналата седмица колко пъти беше на терена?

— Аз… — челото на Паша се сбръчка — имах работа в офиса. А освен това ситуацията не изискваше моя аутсорсинг на подчинените.

— Какво не е изисквала? — разкривих лице.

— Аутсорсинг.

— А ти можеш ли да кажеш тази дума на руски? Например, „моята подкрепа“? Или „моето участие“?

— Да, но в бизнес етикета съществуват редица общоприети изрази и аз смятам, че…

— Паша, би трябвало да се радваш, че той не те „аутсорсна“, както се изразяваш ти. Тъй като със сигурност си забравил как се водят преговори с клиенти.

— Не, не съм забравил, просто отчетите трябва да се анализират, а въз основа на анализите трябва да се правят краткосрочни и дългосрочни планове, затова аз ги изисквам от моите подчинени.

— А според теб, кой ги анализира? И кой прави планове въз основа на тези отчети?

— Ами… ръководството. — Той вдигна ръка нагоре — натам, където, според него, живееха богопомазаните от топмениджмънта.

— Паша, запомни — тези отчети не ми трябват на мен, а на теб. За да поставяш правилно задачите на подчинените си, а не да им ебеш мозъците, като ги караш да пишат разни митове и легенди за нови продукти. А пък аз, уважаеми, не пиша плана за продажбите в зависимост от това колко пъти в седмицата твоят пласьор е разговарял с леля Клава от магазина за хранителни стоки „Надежда“. Разбра ли?

— Да.

— Прекрасно. — Доста се поизморих от това празнословие и се отправих към вратата. — Да, Паша, без малко не забравих. Ела на мийтинг при мен в петък към единадесет часа… И си атачни отчета за работните си посещения и плановете за посещенията през следващата седмица, о’кей? Тогава ще анализираме. Можеш да аутсорснеш моята секретарка, между другото, тя пише много бързо на компютъра.

Върнах се в кабинета си, отворих файл, в който бяха цифрите за всекидневните продажби на компанията, за да погледна картината в отдела на този аутсорсър Миша.

Непрекъснато говорим за глобализацията. За транснационални корпорации, които поглъщат планетата и я превръщат в един гигантски завод с нечовешки условия на труда и мизерни заплати. Съвсем сериозно разсъждаваме на глас за това, че макдоналдсите, кокаколите и майкрософтите ни принуждават да правим това и онова.

Пълни глупости. Разбирате ли, че това са пълни глупости? Отдавна вече няма нужда да принуждаваш никого. Всички с гигантски крачки вървят към една „Компания без граници“. Замислете се защо моите подчинени, които общо взето са умни младежи, получили добро руско образование, се стремят да изглеждат по-тъпи, отколкото са в действителност? Получили са образование в класическия смисъл на думата. Не с тесен профил, а разнопосочно. Макар и не чак толкова задълбочено, но разкриващо широк хоризонт за прилагане на усилията за съзнанието на абсолвента. Образование, което поставя систематичното мислене по-високо от систематичното потребление. И кой от тях цени това?