Читать «Другото щастие» онлайн - страница 2
Красимир Бачков
— Да опитаме, а? — предложи Кирил. — Понякога такива заведения се оказват доста интересни!
Дана се усмихна и двамата влязоха. Вътре бе топло, по домашно му уютно, и макар помещението да не бе голямо, свиреше оркестър. Седнаха на маса за двама в дъното и се погледнаха влюбено. Точно от това имаха нужда — спокойствие и възможност да бъдат нормални хора. Нормално да ходят, хванати под ръка из улиците, нормално да се целуват под дърветата, нормално да хвърлят трохи на врабчетата под прозореца си. В техния град трябваше непрекъснато да се крият, за да не ги видят заедно, всеки миг беше откраднат и неспокоен, страхът дебнеше отвсякъде. И двамата имаха семейства, а не искаха да нараняват безпричинно някого.
Бяха стигнали един до друг случайно, без да се търсят, и вкусили веднъж от забраненото, изпитваха удоволствие не само от секса, който, когато го правеха двамата, не беше никакъв секс, а чиста магия. Можеха да си говорят или просто да мълчат, и винаги беше хубаво, защото го правеха заедно. Изпитваха угризения спрямо семействата и най-вече спрямо децата си, но това между тях бе толкова силно, че дори след няколкото раздели, които успяха да предизвикат взаимно, пак ги събираше и сякаш отваряше вратите на някакъв нов свят пред тях.
— Наздраве! — протегна чашата с ароматна ракия Кирил.
Откакто го познаваше, Дана се бе научила да пие алкохол. Чукнаха се. Оркестърът подкара тъжна чалга толкова нескопосано, че и двамата се разсмяха. След малко им сервираха скарата, която след дългия път им се стори превъзходна. Отпуснаха се. Това бе тяхната вечер. Унизителните лъжи в къщи, мизерните спестявания на всеки лев, за да могат да си я позволят, бяха забравени. Сега бяха заедно и това им стигаше.
— Странно! — замислено я изгледа Кирил. — Не правим нищо особено, а страшно ми харесва? Стотици пъти съм бил в ресторант и все пак не е същото!
— Вярно! — съгласи се Дана. — И аз винаги съм си представяла щастието различно!
— Как?
— Ами, като да ме целуваш на върха на Айфеловата кула или да се любим на виенско колело, например!
— Ама, че мераци! Говориш като пикла от шести клас!
— Сигурно съм такава!
— Не си!
— А каква съм!
— Хубава си! — Кирил се пресегна през масата, придърпа я леко и целуна полуотворените й устни. — Само не говори глупости за щастието! Аз се чувствам щастлив, като целуна за лека нощ сина си по нослето!
— И аз обичам дъщеря си, но това е друго!
— Хм! Възможно е, но не мога да си го представя!
— А ти не си го представяй! Просто ме погледни!
Очите й бяха закачливи, нежни и добри. В тях, освен живота, гореше и желанието да обича и да бъде обичана. Истински и докрай. С лека усмивка тя стана от масата и отиде при оркестъра. Размени няколко думи с музикантите и взе микрофона. Гласът и бе спокоен, когато каза:
— Искам да поздравя моя приятел с една песен тази вечер! — оркестърът засвири, а Дана запя: