Читать «Дракон bg» онлайн - страница 337

Клайв Къслър

Юнширо се изправи.

— Трябва ли да разбирам, господин президент, че вие заплашвате да затворите пазарите на Съединените щати за всички японски стоки?

— Няма да ми се наложи — отвърна президентът. В изражението на лицето му настъпи странна промяна. Сините му очи загубиха гневния си блясък и добиха замислен вид. — Защото, ако се разчуе, че в Съединените щати тайно е била внесена японска ядрена бомба и е експлодирала там, където се скитат елени и антилопи… — Той замълча, за да подсили ефекта от казаното. — Искрено се съмнявам, че американският потребител някога ще погледне отново с добро око на вашите стоки.

76

21 ноември 1993 година

Остров Маркъс

Далеч от утъпканите туристически маршрути, на 1125 километра югоизточно от Япония, девствен и закътан, се намира остров Маркъс. Коралов атол, без други острови в съседство, неговите брегове образуват почти идеален триъгълник, всяка страна на който е дълга приблизително километър и половина.

Като се изключи мимолетната му печална слава по време на Втората световна война, когато бил бомбардиран от Военноморските сили на САЩ, малцина били онези, чували някога за остров Маркъс, докато един японски строителен предприемач не попаднал съвсем случайно на неговите безлюдни плажове. Той веднага оценил потенциалните възможности на острова да се превърне в предпочитано убежище за отегчени от зимата японци и без да губи излишно време, построил луксозен курорт.

Проектирано в съвременен полинезийски стил, курортното селище включвало игрище за шампионати по голф, казино, три ресторанта с барове и дансинги, киносалон, огромен плувен басейн във формата на лотос и шест тенискорта. Ширналият се във всички посоки комплекс, заедно с игрището за голф и летището, заел целия остров.

Когато курортът бил завършен и бил назначен персонал, строителният предприемач наел самолет и поканил цяла армия журналисти, работещи в специализирани издания за туризъм, които се изсипали на острова и след като се насладили на безплатно предоставените им материални благини, се завърнали у дома, за да опишат видяното. Курортът незабавно добил популярност сред авантюристично настроени туристи, които предпочитали екзотични и далечни места. Ала вместо наплив от японци завалели резервации от други райони на тихоокеанското крайбрежие и скоро меките като атлаз млечнобели пясъци на острова се изпълнили с австралийци, новозеландци, тайванци и корейци.

Освен това курортният остров скоро се превърнал в средище на влюбени и Мека за младоженци, тръгнали на меден месец. Те се отдавали на многобройните възможности за спортуване или просто се излежавали по плажовете и се любели в бунгалата си от селски тип, разпръснати сред палмите.

Брайън Фостър от Бризбейн излезе от ледено синкавата вода на външния риф и пое по брега към съпругата си Шели, която дремеше в един шезлонг. Ситният пясък пареше голите му стъпала, а водните капчици, които се стичаха по тялото му, блестяха на лъчите на късното следобедното слънце. Докато се подсушаваше с хавлиена кърпа, той отново погледна към водата.