Читать «Допълнителна примамка» онлайн - страница 4
Робърт Йънг
— Бети и Хърб! — ахна Джанис. — Никога не съм предполагала, че те…
— Хм! — каза Хенри. — Сега стана ясно колко струват.
Влязоха си в къщи и Джанис приготви вечерята. Докато се хранеха, чуха шум навън и когато погледнаха, видяха, че на площадката бяха донесли още един телевизор марка „БААЛ“.
На следващата сутрин донесоха още три на същия етаж, а когато Джанис, вече приготвила закуската, погледна през прозореца, видя два товарни камиона на „БААЛ“ на улицата и пет-шест шкафа на алеята на товарния асансьор. Даде знак на Хенри да се приближи и той отиде до прозореца.
Тя посочи камионите.
— Обзалагам се, че вече сме единствените в целия блок, които все още си приготвят пуканки в кухнята. Мистър и мисиз Неандерталски — това сме ние!
— Но поне собствените ни души все още ни принадлежат — не съвсем убедено каза Хенри.
— Да, сигурно си прав. И толкова ще е хубаво за разнообразие да си приготвяме пуканките във всекидневната. И при това такива хубави пуканки…
Изкараха мъчителен ден във фабриката. На връщане минаха покрай магазина на мистър Крул. Пред него имаше голяма опашка, а витрината, където все още стояха телевизорите-макети, предназначени да привличат купувачи, беше украсена с нов надпис:
Фирмата се закрива — не изпускайте последната възможност да притежавате телевизор с автомат за пуканки!
Джанис въздъхна.
— Ние ще сме единствените — каза тя. — Единствените в целия град, които си приготвят пуканките в кухнята и гледат любимите си предавани на телевизор от каменния век!
Хенри не отговори и тя се обърна, но него вече го нямаше. Той стоеше в края на опашката и й махаше да отиде при него.
Мистър Крул сияеше. Той посочи двете места, отбелязани с малки точици, и Хенри и Джанис се подписаха с треперещи от нетърпение ръце. После Хенри попълни улицата и номера в графата им „адрес“ и подаде договора на мистър Крул.
Мистър Крул му хвърли един поглед, после се обърна към дъното на магазина.
— Хенри и Джанис Смит, сър — извика той. — „Айбид стрийт“ 111, тук.
Едва сега те забелязаха високия човек. Той стоеше в дъното на магазина и записваше нещо в малък червен бележник. От пръв поглед личеше, че е бизнесмен, и нямаше нужда от втори, за да се разбере, че е преуспяващ бизнесмен. Беше облечен в елегантен пепелявосив костюм и носеше модерни очила с рогови рамки. Косата му беше черна, но започваше да се прошарва по слепоочията. Когато забеляза, че Хенри и Джанис го гледат с широко отворени очи, той първо се усмихна топло, а после се изсмя. Това беше странен смях. „Ха-ха-ха-ха! — продължи той, а после рязко взе по-нисък тон: — Хо-хо-хо-хо!“
— Между другото — им говореше мистър Крул, — ако все пак ви попаднат един милион долара, трябва да ги приемете, дори и да не можете да ги изхарчите. И още нещо — ако ви се отдаде възможност да
Джанис едва се въздържа да не се изкикоти от нервно напрежение.
— Кой, по дяволите, ще ни даде на