Читать «Допълнителна примамка» онлайн - страница 2

Хенри изпадна в транс.

— Какво ли още ще измислят!

— Просто очарователно! — каза Джанис.

— А и пуканките са много хубави — каза мистър Крул.

Той се наведе, взе купата и малката лампичка изгасна, а звънецът спря да звъни.

— Ще ги опитате ли?

Хенри и Джанис си взеха. Взе си и мистър Крул. Последва пауза, в която всички дъвчеха съсредоточено. Скоро Джанис наруши мълчанието.

— Много са вкусни!

— Изключително! — каза Хенри.

Мистър Крул се усмихна.

— Ние сами ги отглеждаме — не можем да намерим достатъчно хубави за нашата фирма „БААЛ“.

— А сега, ако ми позволите, бих искал да ви демонстрирам някои от другите му специални качества.

— Не зная — каза Хенри. — Вижте какво…

— О, нека покаже! — прекъсна го Джанис. — Нищо няма да ни стане, ако погледаме, дори и да не можем да си позволим такъв скъп модел.

Мистър Крул нямаше нужда от повече насърчение. Първо им изнесе една лекция за шкафа, като им обясни къде е сечен дървеният материал, как е сушен, оформен, обработен, полиран и сглобен. После се впусна в технически подробности за шасито, за вградената антена, за високоговорителя HI-FI.

Изведнъж Хенри откри, че хартията, която неизвестно по какъв начин се бе озовала в лявата му ръка, е договор, а предметът, който някак си се бе наврял в дясната му ръка, е писалка.

— Ама почакайте! — каза той. — Почакайте! Не мога да си позволя такова нещо. Ние просто гледахме и…

— Защо сте толкова сигурен, че не можете да си позволите? — основателно попита мистър Крул. — Та аз дори не съм споменал цената.

— Няма смисъл да я споменавате. Тя ще е твърде висока.

— Може и да ви се стори твърде висока, но може и да не ви се стори висока. Цифрата е съвсем относителна. Но дори и да ви се стори висока, сигурен съм, че условията са приемливи.

— Е, добре — каза Хенри. — Какви са условията?

Мистър Крул се усмихна и потри ръце.

— Първо — каза той, — приемникът се дава с гаранция за цял живот. Второ — дава ви се запас от пуканки за цял живот. Трето — нищо не плащате в брой. Четвърто — не плащате никакви седмични, месечни, тримесечни или годишни вноски…

— Значи вие ни го подаряване? — Светлокафявите очи на Джанис изразяваха недоверие.

— Е, не съвсем. Трябва да го платите — при едно условие.

— Условие? — попита Хенри.

— При условие, че наследите известна сума.

— Колко?

— Един милион долара — каза мистър Крул.

Джанис леко се олюля. Хенри пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— А цената?

— Е хайде, хайде, сър. Сигурно вече сте разбрали каква е цената и кой съм аз.

Известно време Хенри и Джанис стояха като вкаменени. Сега полуостровът коса на плешивото теме на мистър Крул като че ли се очертаваше още по-ясно, а в усмивката му имаше нещо подигравателно. Едва сега Хенри шокиран забеляза, че ушите му са заострени.