Читать «Домина» онлайн - страница 132

Върнахме се в двореца и открихме, че златното ковчеже с отровата е било откраднато и че освен неколцината му верни хора, всички прислужници и стражи бяха избягали. Нерон изпадна в истерия. Изтича към стълбището, крещейки, че ще се хвърли в Тибър, но единствената реакция беше подигравателен смях от мрака. Най-накрая се успокои и беше решено да избягаме във вилата на Феон, която се намираше на около шест километра на североизток от града. Нерон, облечен в опърпана туника, прикрил с износена стара наметка лицето си, дойде при нас в конюшнята. Препуснахме в нощта под тъмното небе, отрупано с буреносни облаци. Веднъж се разминахме с група преторианци, качулката на Нерон падна и някой видя лицето му. Скоро бяхме в провинцията, където ниските хълмове бяха надупчени от кариери и покрити с трева и прещип. Пуснахме конете и тръгнахме пеша през шипки и трънки към запуснатата вила на Феон. Той се опита да ни убеди да се приютим в една пещера, но Нерон, обезумял от страх, отказа. Най-после стигнахме вилата, където императорът се скри в избата, свит на мръсен, подгизнал от вино дървен нар. Феон донесе корички хляб и императорът на Рим ги задъвка, обсъждайки сам със себе си какво да прави.

Утринта настъпи и денят напредна. Седях до Нерон, гледах как месестото му лице се тресе от страх и потта му се смесва със сълзи. Бог ми е свидетел, не му съчувствах. Той непрестанно повтаряше, че тъй като е толкова велик артист, хората ще му простят и ще му позволят да се оттегли и да прекара живота си в съчиняване на поезия и пеене. Но тези надежди скоро бяха разбити. Пристигна пратеник от Рим, който донесе новината, че Нерон е бил осъден на смърт. Щяха да го съблекат, да го вържат и да го пребият до смърт. Императорът веднага грабна ножовете, които носеше. Прободе врата и гърдите си, но му липсваше смелост да ги забие докрай. Помоли Спор да се самоубие първи, за да му покаже как да умре и когато този женствен изрод му отказа, Нерон го би, докато създанието не побягна в ужас. Нерон непрестанно се разхождаше из избата и мърмореше:

— Не е подобаващо. Нероне, стегни се! Стегни се! После се обърна към нас.

— Донесете храна и вода — помоли ни. — Подгответе погребението ми.

Все още се заблуждаваше, че участва в пиеса, че играе роля. Но събитията бяха ускорени от шума на пристигащи конници отвън, викове, подрънкване на сбруя и дрънчене на оръжие. Нерон се сви в един ъгъл и допря един от ножовете до гърлото си.

— Помогни ми! — изграчи той. Пропълзях към него, ръката му трепереше.

— Верни Парменон — прошепна той, — защо остана с мен?

— Защото майка ти ме помоли.

Очите му се разшириха, отвори уста да изкрещи, защото останалите побягнаха към вратата. Хванах китката му и забих ножа в гърлото му. Острието влезе надълбоко. Когато кръвта бликна от раната и от устата му, той се приведе и се закашля така, че очите му изскочиха. Чувах виковете на идващите преторианци. Нерон протегна ръка към мен, гърчейки се.