Читать «Домина» онлайн - страница 129

Натрупах всичко около тялото й. Произнесох молитва към някакъв непознат бог, към просветляващото небе или вятъра. Поръсих с благоухания, полях я с масла, после покрих лицето й и слязох от кладата. С факла в едната ръка и меч в другата, наблюдаван от робите, някои от които може би бяха шпиони на чудовището, аз извиках:

— Агрипина, дъщеря на Германик, императрица и августа!

И запалих погребалната клада. Пламъците с рев се извисиха към небето. Увитото тяло изчезна зад кървавочервена огнена завеса и носещ се на талази дим. Стоях там много дълго, чак докато пламъците почнаха да гаснат, охлаждани от лекия дъжд. Осъзнавах, че съмва, че слънцето изгрява, но не можех да си тръгна. Останах край кладата до късно следобед. Една от прислужниците ми донесе вино и храна.

— Хапни си — каза ми тя. — Трябва да пазиш силите си.

Един преторианец в галоп премина през портите. Лицето му под украсения с пера шлем бе младо и с остри черти. Той рязко спря коня, дръпна юздите, обърна се и си тръгна така бързо, както се бе появил. Събрах пепелта в погребална урна и я зарових близо до Мизен на носа, който гледаше към залива. Някога Юлий Цезар имал вила наблизо. Това беше едно от любимите места за излет на домина и тя често седеше там, гледайки небето и морето.

После се върнах в Рим, за да наблюдавам и да чакам. Оставиха ме на мира — не ме осъдиха, не ме тормозеха нито тайните шпиони, нито тези на чудовището. Все едно никога не бях съществувал. Понякога получавах покани за вечеря на Палатин и рядко ги приемах. От време на време усещах, че Нерон ме наблюдава с изпъкналите си сини очи върху тлъстото червендалесто лице. Той се усмихваше едва забележимо и аз му отвръщах.

— Нерон не може да спи нощем — каза ми някой. Сънува ужасни кошмари. Отказва да се върне в Бая твърди, че чувал погребални флейти и гайди, които се носели от сушата.

Това не ме интересуваше. Бродех из Рим като дебнещ вълк, през тихите квартали, където новобогаташите бяха построили скъпите си къщи с уханни градини. Разминавах се с араби в бели роби, германи в странните им дрехи, гръцки и иберийски роби в алени и златни туники. Заслушвах се в непознатата им реч и наблюдавах аристократите, излегнати в носилките си. Ходех на форума рано сутрин, когато красивите статуи бяха окъпани в златистия блясък на изгряващото слънце. Понякога сядах в подножието на статуята на Вълчицата, символа на Рим, където един стар арабин продаваше запалителни клечки със сяра. Усещах аромата на зрели плодове от пазара и облаците ухания на преминаващите жени. Следобед пак се разхождах и през цялото време се ослушвах за новини и скандали.