Читать «Документът Катей» онлайн - страница 5
Эрик ван Ластбадер
Отказа се от асансьора и леко затича надолу по стълбите. Във фоайето се наложи да заобиколи група новопристигнали туристи, все още необичайно бледи за тукашния климат. Подаде картичката на администратора и кимна с глава на уверенията му, че тя ще замине още с първата сутрешна поща.
Спусна се в подземния гараж, закова се на крачка от вратата и изчака очите му да свикнат с хладния полумрак. После внимателно се огледа и предпазливо тръгна към мустанга, който беше взел под наем. Отпусна се на колене и внимателно огледа долната част на каросерията. Не пропусна да надникне дори във вътрешността на тръбата за изгорели газове, давайки си сметка колко много са местата, в които може да бъде скрито смъртоносното количество експлозив. После прибягна до
Все така на колене, той се приближи до багажника и внимателно огледа ключалката. Не забеляза нищо. Надигна капака и се изправи.
В подземния паркинг се появи млада двойка с малко дете. Той застина на място и ги изчака да потеглят, после бързо прехвърли съдържанието на багажника в купето. Седна зад волана и вдигна подвижния покрив на мустанга, завъртя контактния ключ и подкара към изхода.
Пое по Напили роуд, просто защото не обичаше новата магистрала, която наскоро бяха прокарали през града. Направи го по инстинкт, мислите му бяха на друго място.
Пред очите му беше единствено лицето на мъжа, който се прикриваше зад ствола на палмата. Чертите му сякаш се бяха забили в съзнанието му и прогаряха там черна дупка. Обля го гореща вълна, после тялото му започна да трепери. Сякаш беше пипнал тропическа треска. За миг решителността го напусна, смъртта стовари юмрук право в лицето му. Пръстите започнаха да го болят от инстинктивното стискане на волана.
Напусна района на Напили с такава бързина, сякаш беше преследван от призрак. При Методистката църква сви наляво, скоро се озова на магистралата Хоноапилани и натисна педала докрай. В моментът, в който излезе в лявото платно, отзад се очерта капковидната форма на черно ферари. Беше модел „Марчело“. Очевидно разгадал маршрута му, човекът зад волана бе прекосил града по магистралата Капалуа и сега изскочи на някакви си стотина метра зад мустанга. Сивет ясно видя лицето му, после усети ударите на сърцето си в гърлото. Тръсна глава, примигна да отстрани потта от очите си и рязко завъртя волана надясно. Мустангът изрева, зад бясно въртящите се гуми се вдигна червеникава пушилка, примесена с изсъхнали листа. Отзад прозвуча нестроен хор клаксони, хората протестираха срещу опасната му маневра. Достигнал аварийното платно, Сивет хвърли поглед в огледалцето. Ферарито лъкатушеше сред потока от коли, но продължаваше да бъде все така близо.
Сивет изруга американската си кола, която, въпреки стотиците конски сили под капака, изобщо не можеше да се сравнява по скорост и маневреност с най-мощния модел на престижната италианска фирма. Изскочи обратно на асфалтовото платно и рязко завъртя волана наляво. Скоростта му надвишаваше сто и четиридесет. Вдясно от него блестяха изумрудените води на залива Напили, вляво се издигаха острите планински върхове, все още скрити зад фините облачета на утринната мъгла. Подканящ, мамещ погледа простор и непристъпни опасни канари. Могъщи и величествени, вечни. В сравнение с тях той беше незначителна буболечка, скрила се в черупката на един тон ламарина и пластмаса.
