Читать «Документът Катей» онлайн - страница 326

— Честно казано, не — поклати глава Филип.

— Боже Господи — разплака се Одри. — Все ми се струваше, че ще се върне… Ще й стане мъчно за нас, ще направи всичко възможно да бъдем заедно… А сега… — главата й се вдигна към лицето на Филип: — Сега я няма, отиде си завинаги! Сякаш е мъртва!

— Зная, Оди… Зная, че е така.

— Не мога да повярвам — унесено, сякаш на себе си промълви тя. — Поне в момента… Сега предпочитам да си представям, че тя все някога ще се прибере… Татко, аз трябва да я имам жива в съзнанието си! Не мога да я изключа от живота си просто ей така… Все пак тя не е умряла, нали?

— Направи това, което е най-добро за теб, Оди.

— Ти я мразиш, нали? Мразиш я за това, което е извършила.

Филип се замисли, искаше отговорът му да бъде напълно искрен.

— Не — промълви след известно време той. — Не я мразя. Признавам, че на един етап имах подобни чувства… Иначе едва ли бих успял да се справя със задачата… Но всичко това вече е минало. В момента я съжалявам и това е всичко.

— Тя ни обича, нали? — прошепна Одри.

— Положително — кимна Филип. — Доколкото Лилиан е в състояние да обича някого… Вие с Майкъл сте на първо място в списъка.

— Тя ми липсва, татко…

Филип надникна в очите на дъщеря си, решението изплува някак внезапно в съзнанието му.

— По дяволите, Оди! — решително рече той. — И без това нищо не те задържа тук, защо не дойдеш с мен в Токио?

— Сигурен ли си, че искаш да дойда, татко? — изненадано го погледна тя. — Ще имаш много работа там…

— Е, все ще отделя малко време и за дъщеря си — усмихна се широко той. — В Япония има толкова интересни неща, мога да ти ги покажа, поне отчасти… — идеята го въодушеви: — Освен това няма да пътуваш сама… Майкъл и Илайн също ще дойдат, придружени от дядо ти.

— Така ли? — изненада се Одри.

— Хадли е твърд като скала — кимна Филип. — Винаги се е справял по най-добрия начин. Предателството на майка ти сякаш изобщо не му се е отразило. Но аз го познавам от много години и виждам това, което остава скрито за другите. Дядо ти рухна, Оди… Призна ми, че иска да се откаже от шпионските игри… А това съвсем не е в неговия стил. Ще се погрижи за документа Катей, след което ще подаде оставка… Президентът настоява аз да стана директор на новата разузнавателна агенция, която се създава в Щатите. Майка ти и Карск нанесоха огромни щети на нашето разузнаване… Както казва президентът: „Ние сме осакатени, но все още живи…“

Не пожела да й каже истинските причини за поканата на президента, тях не би споделил с никой жив човек на света. А те бяха прости и ясни: шефовете на американското разузнаване изпитваха истински ужас от познанията и възможностите на Лилиан. Всички те, включително президентът и Комисията по национална сигурност, възлагаха единствената си надежда на него, Филип Дос. Според тях само той беше в състояние да неутрализира огромното предимство, което получава КГБ. Ако, разбира се, руснаците повярват на Лилиан и започнат да се вслушват в съветите й… Сега, след смъртта на Карск, Лилиан беше най-опасният противник на Съединените щати. „Дали най-сетне е доволна от равенството си с мъжките умове?“, запита се Филип.