Читать «Документът Катей» онлайн - страница 24
Эрик ван Ластбадер
И Майкъл пожела да провери дали наистина е така. Най-подходящ обект за този тест беше, разбира се, Сейоко.
Сейоко беше слабичка и стройна, единственото момиче сред възпитаниците на школата. Което не й пречеше да бъде най-добрата. Косата й беше дълга, по време на тренировки прибрана в стегнат кок. Бретонът почти скриваше очите й. Майкъл често я сънуваше и в сънищата му неизбежно присъстваше буйната черна коса на момичето. Веднъж се събуди посред нощ и дълго време не успя да се освободи от чувството, че виси над безбрежния, осветен от ярката луна океан, окачен единствено на косата на Сейоко, сплетена на дебела плитка.
Макар и шестнадесетгодишна, Сейоко не употребяваше грим. Майкъл беше запомнил яркото червило, с което момичето някак внезапно се появи на една от забавите, организирани периодично от сенсея. Беше толкова шокиран, че цяла вечер остана до стената и се вслушваше в развълнуваните удари на сърцето си.
В стаята на Сейоко също имаше вазичка. Майкъл реши да се измъкне след вечеря и да откъсне за момичето онова цвете, което сам избере. И тя ще го открие в момента, в който се прибере за лягане.
Цуйо живееше в малко, закътано сред планините градче, на три часа път от Токио. Стръмните склонове на Японските Алпи сякаш започваха току зад оградата на просторната му градина. Имаше дни, в които момчетата оставаха с чувството, че непристъпните планини запълват цялото небе.
Основната част от подготовката им преминаваше именно в подножието на покритите с вечен лед зъбери. Времето през онази сутрин обещаваше да бъде прекрасно. Небето беше синьо и чисто, само няколко малки перести облачета се носеха под напора на лекия ветрец. Но малко след обедната почивка всичко се промени. Вятърът се усили, откъм морето нахлуха сиви, натежали от влага облаци. Небосклонът потъмня и се смали, проблеснаха мълнии, затрещяха заплашителни гръмотевици.
Цуйо не виждаше причини да прекрати упражненията. Реши да раздели учениците на двойки, просто като предпазна мярка срещу наближаващата буря. Партньор на Майкъл се оказа Сейоко.
Заедно посрещнаха първите пристъпи на пороя. Плътните водни струи шибаха земята почти хоризонтално, тласкани от ураганния вятър. Светът се превърна в зеленикава водна стена, долетяла дотук сякаш направо от океана, намиращ се на доста километри южно от градчето. Стояха на тесен перваз от ронлива скала, най-малко на триста метра над долината, в която се гушеше къщата на Цуйо. Притиснали лица до влажната и хлъзгава скала, те с мъка отбиваха жестоките тласъци на вятъра. Дъждовните струи ги шибаха като камшици.
Сейоко нещо викаше, но той не можеше да я чуе сред воя на бурята. Понечи да се приближи, но ронливата скала под краката му поддаде и той политна към бездънната пропаст. Все пак успя да се хване за ръба на скалата и увисна на ръце, бурята безмилостно го подхвърляше. Сейоко легна по корем на тесния перваз и протегна ръка за помощ. Вятърът виеше, силата му непрекъснато се увеличаваше. Майкъл почувства как ръцете му изтръпват и разбра, че всеки миг ще бъде отнесен в пропастта.
