Читать «Доктор Мурхед и пациентката» онлайн - страница 4

Стела сложи крака на кушетката и взе да оправя косата си.

— Но сублимацията вече не ме задоволява. Сънищата само разпалват апетита на моите демони. Сънищата са като дим, а с дим трудно се насищаш.

— Правилно, моя умнице. Затова трябва да се отърсите от потиснатостта, угнетеността, иначе ще стигнете до опасно положение…

— Какво? Ще почна да правя същото не на сън, а наяве?

— Не, инстинктът за самосъхранение няма да ви позволи това. И ще се наложи да сдържате с всички сили рушителната енергия, и в края на краищата тя ще се стовари върху вас. Това е най-страшното.

— Ще се убия ли?

— Да. Но това трябва да се избягва, и аз ще ви помогна.

— Някой ми разправяше, че едни малки животинчета — май леминги — се хвърлят в морето на огромни тълпи, с десетки хиляди. Завършват със самоубийство. И скорпионите също. Те сами се жилят и умират — Стела се усмихна. — Затова не им трябват психотерапевти.

— Ние помагаме на човечеството според силите си — каза Мурхед.

Стела помириса облегалото на кушетката.

— Това не е моят парфюм. Сигурно е на тази крива хиена… Гленда Гру. Впрочем аз веднъж я убивах на сън, смазах я… като оня мексиканец.

Мурхед я погледна вторачено в очите и рече:

— Кажете ми. Стела, като на лекар, като на свой изповедник… не бойте се, няма да злоупотребя. Ние пазим свято професионалната тайна.

— Колко пъти съм изменяла на Фред ли?

— Не. Оня мексиканец лежал на пътя, а имало негова кръв на тротоара, при телефонната будка. Къде го блъснахте?

Стела запали цигара и изпусна дим нагоре.

— Искаше да прекоси, сигнализирах му, тогава той отскочи назад… а аз, вместо да ударя спирачка, завъртях остро кормилото и се озовах на тротоара, а мексиканецът изведнъж падна, и ме обзе такава злоба, че подкарах машината по-нататък, и той завика. И едва тогава се опомних… Слязох от колата и го отместих на пътя… вече му беше все едно къде ще лежи.

Мурхед щракна запалката на масата и като духна, угаси я.

— Така и предполагах. Говорихте ли за това на мъжа си?

Тя повдигна рамене.

— Не, та той не е лекар.

— Никому никога ни дума. — Той направи пауза и заговори високо: — Моят лечебен метод ще се състои в това, че ще дам отдушник на демоните, които ви гризат отвътре. Трябва да ги пускате, тоест да си правите психическо разтоварване, но така, че да се запазите. Ако цивилизованото човечество не си правеше такива разтоварвания, отдавна да беше престанало да съществува, щеше да се самоубие, както постъпват лемингите. Само защото човечеството от време на време дава отдушник на натрупалите се у него стремежи към рушене и убийства, то продължава да съществува. Ето защо историята на човечеството е низ от кръвопролития, жестокости, войни, престъпления, бунтове, погроми, масови екзекуции — всичко това е психическо разтоварване. И аз ще ви лекувам почти така, както се лекува човечеството — ще правя профилактика на взривовете на рушителните влечения, ще ги отклонявам, сублимирам…

— И ще ми олекне?

— Ако урегулираме вътрешнопсихкческия конфликт, възникнал У вас поради задържащото влияние на средата, морала и законите, и намерим разумен отдушник на агресивната енергия, тогава у вас ще настъпи разтоварване, удовлетворение, умиротворяване.