Читать «Доктор Мурхед и пациентката» онлайн - страница 3

— И пастор Уейд ли?

— Да. Те са главните движещи сили на подсъзнателното.

Стела се протегна бавно.

— Значи, е напълно нормално… че това ми е приятно на сън…

Той кимна мълчаливо с глава и я погали по крака. Тя погледна картината, закачена над електрическата ками на.

— Тази картина също ми прави удоволствие. Главата на жената е разместена, ръцете и краката също, и улицата отзад… всички къщи са изкривени на различни страни, като при голямо земетресение.

Мурхед взе цигарата на Стела и я хвърли в пепелницата.

— Да, в тази картина очевидно се е проявило пренаталното влечение към рушене. Този художник загина преди пет години при лов в Африка. И всичките му картини могат да служат за илюстрация на учебници по дълбочинна психология. Ходили ли сте в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк?

— Да, много пъти.

— Там е окачена картина на Делоне — изобразена е кула, която се руши, цялата разкривена, вият се облаци, сякаш е станал взрив, земята е настръхнала… Тази картина доставя наслада, защото отговаря на подсъзнателното ни влечение. Не бива да се учудваме, че децата чупят кукли и измъчват котенца. И че когато се целувате, иска ви се да ухапете, да причините болка. Това е проява на амбивалентността на емоциите — любовта се съчетава с желанието за измъчване, чупене, рушене.

— На мен ми харесват картините на де Коонинг — каза Стела, — наскоро купих две за петнайсет хиляди. Там всички плоскости са разместени, линиите са накъсани, дисониращи петна, красота. Обичам и Полок с пръските му по цялото платно. Той също загинал под кола, като моя мексиканец. Пикасо е вече много академичен, прилича на Джото или на Чимабуе. А наскоро изпитвах огромна наслада, когато слушах фрагменти от опера на Меноти, особено на онова място, където жена-медиум души глухоням, там има такива немислими септакорди, тремоло и фиоритури, че тръпки те побиват, та едва ли не извих главата на кученцето си Хиндемит и Стравински ми се струват сега съвсем блудкави, като някакъв Вивалди или Чимароза…

Докторът прокара ръка по гърба на пациентката:

— Цялата работа е там, че ние, живеещите в условията на цивилизацията, трябва непрекъснато да потискаме истинските си желания и страсти, да ги затваряме в клетка, наричана сфера на подсъзнателното. И там те се обединяват с демоните — инстинктите на разрушението и сексуалността. Задушаването на тези демони, бушуващи в дълбините на нашата психика, се отразява пагубно върху цялата ни нервна система. Оттук и нашата потиснатост, мъчителна неудовлетвореност, невроза и други недъзи, които тормозят цивилизованото човечество. Така че това, което става с вас, е напълно естествено. То е закономерно и нормално.

Стела се засмя тихо.

— Значи, няма от какво да се страхувам? Мога да продължавам да убивам на сън?

— Можете. Трябва да сублимирате, тоест да преобразувате вроденото влечение, което бушува в дълбините на вашата психика и иска да изскочи навън. Тази сублимация става у вас под формата на сънища…