Читать «Докато лежах и умирах» онлайн - страница 14

— Уф, капнах — изпъшква.

— Върви да си измиеш ръцете — казвам.

Никоя жена няма да се раздаде повече от Ади, за да ги държи в правия път, големите и малкия: това й го признавам.

— Беше фрашкана с черва и кръв като прасе — съобщава той.

Туй време ми изцежда силите и нямам воля за нищо.

— Тате — пита той, — мама по-зле ли е?

— Върви да си измиеш ръцете — казвам. Но просто нямам воля за нищо.

Дарл

Тази седмица той ходи до града: подстригал се е високо, тъй че по тила му между косата и загорелия врат се източва бяла линия като сглобка от бяла кост. Не се обърна нито веднъж.

— Джуъл — започвам. Пътят бяга назад през тунела между двата скокливи чифта уши на мулетата и изчезва под каруцата, сякаш шосето е лента, а предната ос е масур. — Джуъл, знаеш ли, че тя ще умре?

За да бъде направен човек, са необходими двама души, но за да умре — един. Такъв ще е краят на света.

Казах на Дюи Дел:

— Ти искаш тя да умре, за да отидеш в града, прав ли съм? — Тя не отваря уста да произнесе онова, което и двамата знаем. — А причината да мълчиш е, че изговориш ли го, дори само пред себе си, ще проумееш, че е истина: прав ли съм? Ама ти и сега знаеш, че е истина. Почти мога да ти кажа и в кой ден ти светна истината. Защо отказваш да го признаеш поне на себе си? — Тя няма да го изрече. Само повтаря едно и също: Ще кажеш ли на тате? Нима ще го убиеш? — Не можеш да повярваш, че е истина, защото не можеш да повярваш, че Дюи Дел, Дюи Дел Бъндрън може да има такъв лош късмет: прав ли съм?

Слънцето е кацнало на един час път от хоризонта като кърваво яйце върху гребена на буревестни облаци; светлината е станала бакърена: злокобна за окото, сярна за носа, мирише на светкавици. Когато Пийбоди пристигне, ще трябва да използват въжето. Напомпал е грамадно шкембе от преяждане с варива. Тъй че ще се наложи да го теглят с въже през серния въздух нагоре по пътя като надут балон.

— Джуъл — викам, — знаеш ли, че Ади Бъндрън ще умре? Ади Бъндрън ще умре!

Пийбоди

Когато най-сетне Анс лично прати да ме повикат, си казах „Взе й здравето накрая“. И го казах съвсем на място, отначало даже не ми се тръгваше, за да не се окаже, че мога да помогна и, не дай Боже, да трябва да я връщам обратно. Помислих си, на небето сигурно важи същата глупава етика като в Медицинския колеж и може би Върнън Тъл пак е пратил да ме вземат и да ме закарат в сублимния момент, та да извлече максимална полза за парите на Анс, все едно се грижи за свойте, както той винаги си нарежда работите. Но когато денят достатъчно напредна и видях накъде е тръгнало времето, разбрах, че няма кой друг да ме е повикал освен Анс. Наясно бях, че само човек в голяма беда може да се нуждае от лекар пред лицето на прииждащ циклон. Знаех също и че ако Анс най-после е проумял необходимостта от лекар, вече ще е твърде късно.

Докато стигна до извора, сляза и вържа впряга, слънцето се е скрило зад купол от черен облак, който прилича на увиснал във въздуха тежък планински масив, на грамада от шлака, изхвърлена в небето, но няма вятър. Чувах триона на Каш от цяла миля по-рано. Анс е застанал на върха на хълма над пътя.