Читать «Договорът „Паганини“» онлайн
Ларс Кеплер
Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“
Заливът Юнгфрюфйерден е притихнал, когато намират голямата клатушкаща се яхта в светлата нощ над архипелага на юг от Стокхолм. Водата сънлива, синьо-сива на цвят, се стеле меко като мъгла.
Старецът от рибарската лодка се провиква няколко пъти, макар да подозира, че няма да получи отговор. Вече около час наблюдава от сушата как яхтата заднешком следва бавния прилив към брега.
Лодката на рибаря се блъсва в яхтата странично. Той изважда греблата, закотвя се до платформата за къпане, качва се по металната стълба и прескача перилата. В средата на кърмата вижда розов шезлонг. Поспира за миг и се ослушва. Когато не долавя звук, отваря стъклената врата и слиза към салона. Сив проблясък наднича през големия прозорец към мебелите от тиково дърво и диваните с тъмносиня дамаска. Продължава надолу по стръмната стълба с лъскава ламперия, покрай тъмния кухненски бокс, банята и влиза в просторната спалня. Слаба светлина мъждука през прозорчетата на тавана върху леглото с формата на стрела. До мястото за главата седи млада жена в дънково яке, облегната на стената, някак отпусната и превита, с широко разтворени бедра и с ръка върху розовата възглавница. Гледа стареца право в очите с учудено и угрижено лице.
Трябва му време, за да разбере, че непознатата е мъртва.
В дългата й черна коса е защипана шнола с формата на бял гълъб — символ на мира.
Главата й клюмва напред, когато рибарят се приближава и я докосва по бузата; тънка слюнка се стича между устните надолу по брадичката.
1.
Предчувствие
Пенелопе Фернандес трепери до мозъка на костите си. Сърцето й изведнъж започва да бие лудо, тя хвърля поглед през рамо. Може би в този миг предчувства какво ще й се случи малко по-късно днес.
Въпреки топлината в студиото, лицето на Пенелопе усеща хлад. Идва от гримьорната. Пудрата от студената гъба попива в кожата, шнолата „гълъб“ е махната, косата е намачкана с пяна, за да се оформят къдриците.