Читать «Днес го имаш, утре го губиш» онлайн - страница 24

— Току-що видях мадам — каза той. — Малко ще закъснее. Дойдоха полицаи и трябва да говори с тях.

Джена поклати глава.

— Не мисля, че полицията ще помогне. Това не е обикновено отвличане. Няма да искат откуп или нещо такова.

— Права си — Кен се обърна към Аманда. — Здрасти, Аманда. Имаш ли някакви предположения?

— За какво?

— За изчезналите ученици! Според нас с Джена това не е обикновено отвличане.

Другата Аманда отвори дамската си чанта и извади несесера си с гримовете. Постави малко огледалце на чина и започна да си слага спирала.

— Аманда! — извика отново Кен. — Имаш ли някакви идеи?

— Не — отвърна тя и продължи да се гримира.

— Не си прави труда — уведоми го Джена. — Тя не е Аманда.

Кен разбра какво искаше да каже и изръмжа.

— О, не!

Мадам пристигна. Въпреки случилото се сутринта, изглеждаше спокойна. На Джена й се стори обаче, че очите й проблясваха мрачно. Мадам започна да говори направо.

— Имаме проблем — каза рязко тя — и трябва всички да сплотим силите си. — После млъкна. — Къде е Чарлс?

Като по сигнал вратата се отвори и Чарлс влезе с количката си.

— Извинете за закъснението — рече нехайно той. — Бях с едни приятели.

— Какви приятели? — промърмори Кен.

— Моля за внимание, всички — обърна се към тях мадам. — Аманда?

— Тя не е Аманда, мадам — поясни Джена.

Учителката въздъхна и затвори очи за момент, сякаш се опитваше да осъзнае поредната лоша новина.

— Добре. Благодаря, Джена. Чарлс, ако обичаш, спри веднага.

Джена забеляза, че кламерите на бюрото на мадам скачат от кутийката си в чашата с моливите и химикалите. Мадам обаче беше по-рязка от обикновено и Чарлс спря.

Мадам продължи със същия тон:

— Не трябва да го приемаме с лека ръка, деца! Не вярвам, че Трейси е невидима или че Мартин е избягал от къщи. Някой… някаква организация кара учениците с дарба да изчезват и това има нещо общо с вашите способности. Трябва да разберем кой стои зад всичко и защо.

— Мислите ли, че са в опасност? — обърна се Кен към учителката.

— Много е възможно, но опасността не е онази, за която си мислиш. Не смятам, че ще бъдат наранени физически. Според мен ще бъдат използвани.

Джена знаеше какво искаше да каже. Това беше най-големият страх на мадам — дарбите им да бъдат използвани от хора с лоши намерения. Не вярвай на никого — това беше нейната мантра. Следващите думи на мадам обаче я изненадаха.

— Трябва да призная обаче… Радвам се, че Емили е отишла да ги търси.

Джена отвори уста от смайване.

— Защо?

— Защото в една такава ситуация тя е най-добрата ни надежда — каза простичко мадам.

Джена не можеше да повярва на ушите си. Емили — най-добрата им надежда? Емили и неточните й предсказания? Емили, чиято дарба беше най-слаба от всички?

Ако Емили беше най-добрата им надежда, помисли си Джена, явно бяха загазили много повече, отколкото предполагаше.

6

Когато се събуди, Емили нямаше представа къде е — поне географски. Виждаше, че е в леглото, в някаква стая, но нищо повече.

В момента, в който седна на задната седалка на колата, мъжът се обърна към нея и завърза очите й. Беше го направил внимателно, сякаш се извиняваше, но въпреки всичко беше страшно и Емили беше започнала да се паникьосва. Резкият тон на жената я стресна още повече.