Читать «Дирдирите. Пнумите» онлайн - страница 41

Джак Ванс

Анахо махна непринудено с ръка.

— Това не е самообладание, а детинска вяра. Напоследък взех да ставам суеверен. Помисли си само: влязохме в Карабас, избихме дузина членове на Първата раса и отнесохме техните богатства. Как след всичко това да си помисля, че може да ми се случи нещо лошо?

— Вярата ти е по-голяма от моята — изръмжа Рейт. — Защото очаквам дирдирите да ни подгонят с цялата си налична мощ.

Анахо се изсмя презрително.

— Не, дирдирите не постъпват така! Опитваш се да си обясниш поведението им със собствените си представи. Не забравяй, за тях обществената организация не е венецът на еволюцията — хората смятат така. Дирдирите съществуват само за себе си, всеки един от тях живее както му повелява неговата гордост. Сътрудничи си с останалите само когато това му е от полза.

Рейт поклати скептично глава и отново се надвеси над екрана.

— Не може да са толкова ограничени. Как тогава съхраняват своето общество? Как осъществяват дълговременни проекти?

— Много просто. Всеки дирдир прилича в голяма степен на останалите, съществуват расови предпоставки, които ги карат да постъпват по един и същи начин. При хората тези предпоставки носят названията „традиция“, „кастова йерархия“, „стремеж да се постигне крайната цел“. В обществото на дирдирите това са по-скоро непреодолими, вродени импулси. Отделният индивид е неразривно свързан с обичаите на расата. Ако му потрябва помощ, достатъчно е да извика „хсай, хсай, хсай“ и ще я получи. Ако го обвинят, че греши, ще каже „дрса, дрса, дрса“ и ще поиска да бъде съден. В случай обаче, че решението на съда не му се понрави, има право да предизвика съдията, който обикновено е от великолепните, и ако го победи, случаят се смята за приключен. Най-често обаче осъденият губи, отнемат му правото да носи сияещите антени и той става парий. Но по правило подобни решения не се оспорват.

— Общество, основаващо се на подобни принципи, ще бъде много консервативно.

— Да, докато не настъпи време за промени. В такива периоди дирдирите могат да проявяват неочаквана гъвкавост. Те са способни на творческо мислене, умеят да се приспособяват и да откриват най-верните решения, при това не губят време в безсмислена показност и маниерничене. Вярно, че двуполовата им система може да стане причина за разсеяност, но също като лова тя е извор на ужасяваща по своята сила страст, която далеч надхвърля човешките представи.

— След като ми разказа всичко това, би ли ми обяснил защо ще се откажат толкова лесно да ни преследват?

— Не е ли ясно? — повдигна учудено вежди Анахо. — Кой дирдир би помислил, че летим към Сивиш с техен въздухолет? Нищо не свързва хората, които бяха преследвани в Смаргаш, с тези, които избиха дирдирите в Карабас. Може би след време ще направят подобна връзка, ако например разпитат подробно Исам Танга. Но дотогава няма как да им хрумне, че тъкмо с този въздухолет летят издирваните от тях хора. В такъв случай защо да се опитват да ни засекат?