Читать «Дирдирите. Пнумите» онлайн - страница 18
Джак Ванс
— Няма ли някакъв начин да премахнем тази опасност? — попита Рейт.
Анахо се подсмихна мрачно.
— Всеки, който посещава Зоната, има свои собствени начини. Едни проникват нощем, други носят маскировъчно облекло и дебели обувки, за да заглушават стъпките си. Някои събират цели отряди и навлизат със сила, други се чувстват в по-голяма безопасност, когато са сами. Едни влизат през Зимле, други се спускат чак до Мауст. Шансовете им в края на краищата остават еднакви.
Рейт потърка замислено брадичка.
— В лова участват ли дирдирхора?
Анахо се усмихна, загледан в пламъците.
— Безупречните са прочути ловци. Но идеята ти е без никаква стойност. Нито ти, нито Траз или аз бихме могли да се представим за безупречни.
Огънят се превърна в жар, тримата се прибраха във високите тъмни стаи и заспаха върху твърдите нарове, завити с одеяла, които миришеха на море. На сутринта изядоха закуската от солени бисквити и чай, разплатиха се и напуснаха странноприемницата.
Денят бе мрачен. Мътните повлякла на студената мъгла се процеждаха между клоните на чимаксите. Тримата се качиха на въздухолета, издигаха се в облаците и най-сетне се озоваха над тях, където слънцето грееше ярко. След това се понесоха на запад, над Драскадския океан.
4.
Под тях се вълнуваше сивкавият океан, същият, който Рейт бе прекосил — сякаш преди цяла вечност — на борда на кораба „Варгаз“. Анахо летеше ниско над повърхността, за да сведе до минимум риска да ги засекат дирдири.
— Трябва да вземем едно важно решение — заяви той. — Дирдирите са ловци, ние се превърнахме в тяхна плячка. По принцип, започне ли един лов, трябва да бъде приключен, но дирдирите не са сплотен народ като уонките, действията им произтичат от индивидуални инициативи, така наречените
— Че какъв е бил преди това? — попита учуден от наученото Рейт.
Анахо не обърна внимание на въпроса.
— Водачът на ловната група разполага с всички средства на общината, а той самият влага всички свои сили и възможности в
Часовете се нижеха бавно. Анахо използва времето, за да ги запознае с управлението на въздухолета, скоро Траз и Рейт вече можеха да си служат с приборите. Карина 4269 прекоси небето, задмина въздухолета и се спусна на запад. Под тях се ширеше Драскадският океан, загадъчна сиво-кафява повърхност, която се сливаше в далечината с небето.