Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 25

На улицата зяпачите се бяха разпръснали като призраци, чули кукуригане на петел. Гражданският им дълг бе изпълнен, а любопитството им — задоволено. Само малката група студенти, получили важна задача от Кенеди, стоеше в кръг около Изи, която все още бе в безсъзнание. Кенеди им благодари и ги освободи. Нямаше какво друго да прави, освен да чака пристигането на линейката. Изи се посъживи преди това. След първите няколко секунди, през които не знаеше къде се намира и какво, по дяволите, става, тя седна, пренебрегвайки опитите на Кенеди да я спре, разтърка очи и се огледа. Изкашля се, облиза устни и се намръщи, когато усети вкуса на цимента.

— Ако се опитваш да ме убиеш заради парите от застраховката, бебчо — каза дрезгаво, — нямам такава. Трудно е за вярване, но струвам повече жива.

Кенеди я прегърна здраво.

— Млъкни — промърмори тя.

Останаха седнали на тротоара дълго време. Изи се отпусна в прегръдките на Кенеди. В далечината се чу сирена. Линейката най-после пристигаше.

— Това ми харесва — промърмори Изи, притиснала глава до наранените гърди на Кенеди. — Много ми харесва. Трябваше да уредя да ме пребият преди сума ти време.

6.

Глин Торндайк, координаторът на охраната в Райгейт Хаус, изглеждаше като дебел призрак с кошмарно наднормено тегло, блед и невзрачен и очевидно не беше добре. Сякаш бе изненадан, че трябва да даде одобрение за разпита на персонала, и като се замисли, Кенеди съжали, че въобще си бе губила времето да го пита. Вече бе почти десет и очите й смъдяха от умора. Показанията в полицията държаха нея и Изи будни до късно след полунощ. После пък други неща ги държаха будни. В резултат, Кенеди бе едновременно изтощена и заредена с нервна енергия, сякаш трябваше да хване автобус, който вече бе потеглил.

— Искам всички досиета на персонала — заяви тя на Торндайк. — На хартия или на компютър — което ще стане по-бързо.

— Да, добре.

Торндайк огледа папките и документите по бюрото си, сякаш подозираше, че това, което е нужно на Кенеди, може да се озове пред него. Тя се зачуди дали той вече не води териториална война с Гасан. Професорът бе заявил категорично, че надзорът над охраната е част от неговите собствени задачи.

— Определено мога да те снабдя с хартиени копия. Ще имаш ли нужда и от още нещо?

Тонът му беше нещо средно между надежда и безпокойство. Очевидно Торндайк се надяваше тя да отговори отрицателно и да се разкара.

Кенеди обаче трябваше да го разочарова.

— Да, господин Торндайк. Ще искам и кабинет, в който да проведа разпитите. И някой, който да изпраща хората при мен. Не познавам никого и не знам къде работи даден човек.

— Не мога да ти дам кабинет — категорично отвърна Торндайк. — Стаите се резервират чрез рецепцията. А ако вземеш някого от моите хора, ще имам дупка в охраната.

— Какво ще кажеш, ако взема Бен Ръш? — попита Кенеди.

— Стажантът?

— Да, точно него. Можеш ли да живееш с тази дупка?

Торндайк се замисли.

— Предполагам, че да. Да. Стига да е само за един ден.

— Чудесно. Той ще дойде и ще вземе досиетата от теб веднага щом се приготвя.