Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 207

— Законите не покриват това! — извика Нахир. — Законите дори не говорят за това!

— Това е случай без прецедент — отбеляза Куутма.

— Не, по-скоро е гадна мерзост!

Диема бе изложила случая си и зачака със сведена глава присъдата на Куутма.

За първи път откак бе влязъл в ролята на командир, Куутма се почувства объркан.

— Доведете ми момчето — каза той накрая.

Нахир се обърна към най-близките Елохим, но Алус и Тария, телохранителките на Куутма, вече бяха излезли от стаята.

— Не му казвай нищо — нареди Куутма на Диема. — Аз лично ще го разпитам.

След няколко секунди жените се върнаха заедно с Бен Ръш. Той изгледа Диема разтревожено, но тя отмести очи настрани. После погледна Нахир, който се вторачи в него като чудовище в пантомима.

— Дръж си очите върху мен — рязко му заповяда Куутма и Ръш се подчини стреснато. — Ако е станало нещо между теб и сестра ни, разкажи ни как. Само честността ще те спаси. Лъжата те осъжда на смърт, а унищожава нея. Говори.

Момчето се забави доста преди да отговори, а тъй като бе адамит, когато най-после отвори уста, изрече лъжа.

— Не съм я докосвал — каза Ръш и отново хвърли бърз поглед на Диема.

— Гледай в мен — изръмжа Куутма. — Само в мен. Значи не е имало физически контакт? Тя е чиста? Не е омърсена от теб?

Ръш очевидно бе ужасен. Вероятно загря какво е заложено тук и колко близо е до смъртта.

— Аз… ами… аз опитах да я сваля — заекна той. — Мислех, че мога да имам шанс. Затова… да. Всичко, което се случи, бе моя вина. Но не беше много. Тя… Диема не беше заинтересувана. Удари ме по главата и толкова.

Куутма се протегна и стисна лицето на момчето в огромната си ръка.

— Твърдиш, че не си лягал с нея?

— Не — промърмори Ръш. — Искам да кажа, да. Това казвам.

— Значи, ако тя е бременна, детето не може да е твое?

Изражението на момчето му даде отговора, от който се нуждаеше. Учудването, страхът и объркването не можеха да бъдат изиграни.

— Танану, умолявам те — обади се Нахир с дрезгав глас. — Убий адамитите още сега и да приключим с тях. И тримата. Не печелим нищо от това унизително съюзничество.

Куутма пусна момчето и махна с ръка. Алус и Тария отведоха Ръш, като този път се отнасяха с него доста по-грубо от преди.

Лицето на Нахир вече беше така прозрачно като това на момчето. Всичките му чувства към Диема, надеждите му и мъката можеха да бъдат разчетени лесно.

— Няма да се произнеса — обърна се Куутма към Диема. — Не още. Времето ни притиска. Диема, ще ти позволя да доведеш адамитската си менажерия в Ню Йорк и ще гарантирам безопасността им, докато се справим със заплахата. След това ще поговорим по-сериозно по въпроса. Засега забравяме за този проблем.

Но Нахир не беше приключил. Цялото му тяло трепереше и той излая официалното проклятие, което го превръщаше в обвинител на Диема.

— Сигурен ли си, че искаш това? — попита го Куутма.

Нахир не отговори. Нямаше какво повече да каже.

— Ти ще се върнеш с нас — нареди му Куутма. — Уреди пътуването.