Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 196

Той уби малко време, драскайки неприлични графити по стените с ръба на монета. После тропа по вратата, настоявайки да получи нещо за ядене и пиене. Накрая си спомни ябълката, която Диема му беше дала, и я изяде. Тя утоли и жаждата му за известно време, но най-вече му напомни колко му се искаше да хапне един хамбургер или пиле по индийски.

Ръш се опита да потисне страха си, но бе видял как Нахир и хората му наблюдават него и Кенеди в пещерите и бе убеден, че знае какво означават погледите им. Двамата англичани вече не бяха полезни, не че той изобщо е бил особено полезен за тях някога. Елохим щяха да разберат пророчеството и без тяхната помощ или пък щяха да се провалят. Но и в двата случая той, Кенеди и Тилмън, ако още е жив, щяха да бъдат отведени зад хамбара. Дори и Диема да искаше да ги защити, вероятно не би могла да направи много по въпроса. А и според него Диема бездруго бе…

Резето на вратата изтрака и се отмести. Ръш се завъртя, очаквайки да види Предвестника, който го бе довел тук, но беше Диема.

Тя затвори вратата зад себе си тихо, но решително. Вгледа се в Ръш с непроницаемо изражение.

— Е, как мина денят ти? — попита той.

— Млъкни — отвърна тя.

— Добре.

— И легни на леглото.

Не беше очаквал да чуе подобно нещо, затова не можа да реагира с хаплива забележка, а само попита:

— Какво?

— Леглото — заповяда му Диема, като се приближи и го побутна към него.

Тялото й бе сковано от напрежение.

— Легни. Бързо!

Развеселен, Ръш се подчини, но това очевидно ядоса момичето.

— Не с дрехите! — извика тя. — За бога, никога ли не си правил секс! Свали си панталона! Панталонът!

Ръш се надигна.

— Шегуваш ли се? — попита той. — Защото наистина не съм в настроение. Ябълката? Е, добре, тя беше смешна, но това…

Осени го внезапна мисъл и той замълча насред изречението. Не беше шега. Въобще не беше шега, а… Отрова върху бучка захар. Молба да преброиш обратно от десет, за да не усетиш иглата, която се плъзва във вената ти на седем.

— Хей — каза той с разтреперан глас. — Хайде да не правим това. Кълна се, че няма да кажа на никого за теб. А и никой няма да ми повярва, ако го направя. Не е нужно да…

Диема въздъхна раздразнено, извади светкавично нож — един от онези зловещи сики — и го притисна в корема на Ръш.

— Ох, мамка му! — избъбри той.

С рязко движение тя преряза колана му и копчето на дюкяна. После отново го бутна на леглото. Срита обувките си и се съблече от кръста надолу. После, все още хванала ножа в ръка, се покатери върху Ръш. Лицето й беше сериозно, дори строго.

— Разполагаме с десет минути — каза тя. — Можеш ли да ме задоволиш за десет минути, Ръш?

— Мога ли…

— Защото ако не можеш, няма да нося отговорност за последиците. Но мога да гарантирам, че ще има много кръв.

Тя хвана члена му и го започна да го масажира енергично и не особено нежно. Когато стана достатъчно твърд, го вкара в себе си.

Това му напомни за „Гълъбарника“. Само дето когато Диема го наби във фермата, не се притесняваше за представянето си. Нужно му беше доста време да влезе в ритъм и един-два пъти едва не изгуби ерекцията си. Диема се тласкаше в него енергично, но по лицето й нямаше и следа от удоволствие.