Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 195

Думите й бяха посрещнати безмълвно и с нещо като благоговение от останалите Елохим. Кенеди само кимна.

— С последните си думи Авра Шеколни ни съобщи времето. Полунощ в неделя. Той беше гласът, възвестяващ осъществяването на пророчеството на Толър. И набута и нас в него. Когато взривихме вратата, всички станахме част от сценария му. Изтърколихме камъка от гробницата. Това бе единствената причина той да ни изчака.

— Това място не беше гробница — ядосано възрази Нахир. — Било е използвано за житница.

Кенеди се завъртя и се вторачи в него.

— Леле, направо ме срази. Само дето мястото се превърна в гробница, когато голям брой мъже си прерязаха гърлата в него. Не мислиш ли така?

— И вратата беше стоманена, а не каменна!

— Стомана, вградена в бетон. Да не възнамеряваш да спориш за семантика с мъртъв пророк?

— Не — отговори Нахир. — С жива курва.

Кенеди поклати глава в презрително съжаление.

— Да не си пропуснал някои подробности в проучването си, сладурче? — попита тя. — Или се страхуваш, че ако кажеш „лесбийка“, ще се изчервиш?

Насочи вниманието си обратно към Куутма, но заговори ясно и високо, за да я чуят всички в стаята.

— Шеколни просто натисна спусъка — каза тя. — Вероятно никога няма да узнаем дали са планирали всичко по този начин, или той се самоуби, за да не ви даде възможност да го разпитвате. Но със смъртта си Шеколни отговори на условията, които да позволят на Бер Лусим да изпълни последното пророчество. И мястото, към което се отправи в смъртта си, бе „острова, даден за остров“. Намерете го и ще намерите и Бер Лусим.

Тя замълча и се вгледа в лицата на околните, срещайки безброй враждебни погледи и един любопитен.

— И как да направим това? — попита Куутма.

— Бих предложила да го сторите бързо — отговори Кенеди.

Чу се жужене на многобройни гласове, а Нахир и десетина от неговите Елохим закрещяха наведнъж. Куутма вдигна ръка и гласовете замряха.

— Достатъчно — каза той студено. — Трябва да науча абсолютно всичко за последните ви действия.

Диема отвори уста, но Куутма продължи, без да й даде шанс да проговори:

— Деш Нахир има ранг и контрол над този град, затова ще говоря първо с него. А после със специалната ми емисарка, Диема Бейт Евром. Времето е малко. Ще говорим в командната ти стая, Нахир, а после отново ще се съберем тук. Останалите от вас ще чакат връщането ни — каза той и погледна Кенеди. — Освен неверницата, която може да бъде настанена където смятате за подходящо.

— Отведете я обратно в килията й — нареди Нахир.

Двамата Предвестници, които се бяха приближили към Кенеди по-рано, но бяха замръзнали по местата си при влизането на Куутма, я хванаха за ръцете. Завъртяха я и я насочиха към вратата. Хватката им беше по-стегната, отколкото се налагаше, а единият бе притиснал юмрук в кръста й, готов да й попречи да се отклони. Нахир отмести очи настрани, приключил с цялата история. Диема постъпи по същия начин.

Ако преди не бях мъртва, помисли си Кенеди, вече със сигурност съм.

62.

В продължение на около петнайсет минути след като бе хвърлен обратно в килията си, Ръш седя на кушетката, отпуснал глава на коленете си. Но постепенно скуката и безсилието надделяха над страха.