Читать «Децата на царя» онлайн - страница 4

— Дълго ги гоних и когато ги настигнах, видях само една църква, в която пасторът четеше проповед.

— Трябваше да вземеш пастора със себе си — казала царицата, — а църквата щеше да тръгне след него. Ясно е, че ти нищо не можеш да направиш и затова ще отида аз.

Царицата вървяла дълго и накрая видяла в далечината двамата бегълци. Принцесата се обърнала случайно и като съзряла майка си, извикала:

— О, колко сме нещастни! Собствената ми майка ме гони! Ще те превърна в езеро, а себе си ще превърна в рибка.

Царицата пристигнала и видяла само едно голямо езеро, а в него весело подскачала малка рибка. Тя се опитала да улови рибката, но не успяла. Ядосала се и решила да изпие всичката вода. Изпила я, но й станало толкова лошо, че трябвало да я върне обратно.

— Виждам, че с вас нищо не може да се направи — казала тя и започнала да вика двамата бегълци. Те веднага възвърнали човешкия си образ, а царицата дала на дъщеря си три ореха и казала:

— Ако те сполети беда, тези орехи ще ти помогнат.

Принцът и царската дъщеря продължили пътя си и накрая стигнали до родния дом на принца. Недалече от него имало село.

— Ти ме почакай в селото — казал принцът на царската дъщеря, — а аз ще отида в двореца, за да взема каляска и слуги.

Когато пристигнал, всички се зарадвали, че го виждат отново. Той разказал, че има годеница и че тя го чака в селцето. След това заповядал да приготвят каляската. Ала щом седнал в нея, майка му го целунала и той забравил своята любима. Царицата заповядала да разпрегнат каляската и всички се прибрали в двореца.

В това време принцесата чакала някой да дойде да я вземе, но така и не дочакала. Тогава решила до отиде в мелницата и да помоли за някаква работа. Стопаните се съгласили и тя всеки ден трябвало да ходи на реката и да измива съдовете.

Веднъж царицата се разхождала по брега, забелязала девойката и казала:

— Каква красавица! Много ми харесва.

И започнала да разпитва навсякъде за нея, но никой не знаел коя е и откъде е дошла.

Минало много време. Един ден царицата решила да ожени сина си. Намерила му съпруга от далечна страна и скоро направили сватбата. Девойката, която работела в мелницата, чула, че в двореца ще има сватба и помолила господаря да я пусне, за да види младоженците. Но преди това счупила единия орех и от него излязла прекрасна рокля. Девойката я облякла и отишла в църквата. Младоженците застанали пред олтара, но когато свещеникът се приготвил да ги благослови, булката видяла красивата девойка и казала, че няма да се венчае, докато не й намерят рокля като нейната. Царицата заповядала да попитат девойката дали иска да продаде роклята си.

— Не, не я продавам, но ще я дам, ако ми позволите да пренощувам в стаята на царския син.

Царицата й разрешила да пренощува в покоите на принца, но накарала слугата да му даде сънотворни билки. Царската дъщеря цяла нощ молила своя възлюбен да се събуди. Разказала му как заради него е изсякла гората, как е построила двореца и как той я е забравил. Но принцът спял дълбоко и нищо не чул. Слугите обаче се събудили от плача на девойката и много се учудили, защото не знаели какво може да означава всичко това.