Читать «Децата на царя» онлайн - страница 2

— Не — казали двете по-големи сестри, — няма да отидем да му занесем храна. Нека да отиде тази, при която той беше на стража през последната нощ.

Тогава най-малката сестра взела кошница с различни лакомства и отишла в гората. Като видяла принца, го попитала как върви работата.

— Лошо, много лошо — отговорил той.

Царската дъщеря му казала, че първо трябва да хапне.

— Не ми е до ядене сега. По-скоро ми се иска да умра — казал с въздишка принцът.

Ала царската дъщеря ласкаво го помолила да вземе от храната. Той се съгласил и започнал да яде. След като се подкрепил, царската дъщеря казала:

— А сега ще те попощя малко, може и да те развеселя.

Започнала да го пощи и изведнъж той почувствал умора. След миг заспал дълбоко. А царската дъщеря завързала кърпичката си на възел, ударила три пъти с нея по земята и извикала.

— Арвегер, тук!

В този миг се появили множество подземни човечета и попитали царската дъщеря какво желае.

Тя казала:

— Трябва за три часа да изсечете гората и да натрупате дървата на куп.

Човечетата се хванали за работа и за по-малко от три часа всичко било готово. Тогава царската дъщеря взела кърпичката си, ударила с нея по земята и извикала:

— Арвегер, прибери се!

Човечетата изчезнали, а в това време принцът се събудил и видял, че гората е изсечена. Прибрал се в двореца в шест часа радостен и доволен. Царят го попитал:

— Е, изсече ли гората?

— Да — отговорил принцът.

— Не мога да ти дам дъщеря си за жена, трябва да изпълниш още едно условие. В царството има голямо езеро. Ще го изчистиш от тинята така, че да блесне като огледало и в него да могат да се развъждат рибки.

На другия ден царят му дал стъклена лопата и му казал:

— До шест часа вечерта езерото трябва да е изчистено.

Принцът отишъл при езерото, забил стъклената лопата в тинята и тя се счупила на две. Той се отчаял, седнал безпомощен на земята и заплакал. На обяд царската дъщеря му донесла храна и го попитала как върви работата.

— Ясно е, че ще трябва да заплатя с живота си. Лопатата се счупи — отговорил принцът.

— О — казала царската дъщеря, — не се безпокой. Ела първо да се нахраниш, а после ще се опитам да те развеселя.

— Не — отговорил принцът, — много съм тъжен, не ми се яде.

Царската дъщеря го успокоила с ласкави слова и го накарала да опита от храната. После започнала да го пощи и той заспал. Тогава тя извадила кърпичката си, завързала я на възел, ударила с нея по земята и извикала:

— Арвегер, тук!

В същия миг от земята изскочили малките човечета и я попитали какво иска. Тя им заповядала да изчистят езерото така, че да заблести като огледало. Човечетата извикали всички свои другари и след два часа работата била свършена. Като се върнали, казали:

— Изпълнихме всичко както беше заповядано.

Царската дъщеря ударила с кърпичката си по земята и извикала:

— Арвегер, прибери се!

Човечетата веднага изчезнали. Принцът се събудил и видял, че езерото е изчистено. А когато се прибрал в двореца, царят го попитал:

— Е, какво? Изчисти ли езерото?

— Да — отговорил принцът.