Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 85

Потеглихме към двете войски. Преодолявахме стръмен хълм, тъкмо бяхме на плоската му глава, опитвахме да разберем какво се случва. Битката се беше разделила на много отделни схватки и кой кого пердашеше, трудно можеше да се разбере. Но войската на Димна все така беше притисната към хълмовете, не можеше да се обърне с лице към врага си, да напада и настъпва. Надалеч нататък станът на боговете сякаш спеше… Никакво движение там. Божа работа…

Намислихме с Радота къде да се врежем и помогнем, може да беше бойно юнашко щастие, че за слава се намерихме тъкмо с най-верните части на Гореслав, които пазеха самия него и свещеното му тяло…

Бихме се, клахме се, получих рани и удари, от които се разтърсих целият, дори нечий удар с боздуган в гърба ме свали на коляно. Радота отклони вниманието от мен, пак скокнах и се сбих с грозен храненик на Гореслав, когото познавах: събираше такси и мита по пазарите. Беше толкова лаком, че открадваше всичко. Ако в двореца брояха какво им носи, то излязло би, че пазарищата и тържищата на града са пустиня! Но те всички живееха там по същия начин: така трябва! Е, плати си този за всичко надвзето, дори две-три вдовишки сълзи щеше да изтрие: порнах го — цепнах го, тук и там, където трябва; тласнах го назад при моите хора, да плаща откуп, всичко да си даде, че да остане жив.

Един ме постресна с напора си, стори ми се, че ще ме прати на Мора, но можах да го пронижа. И аз си имам лъжливо движение, подобно на Страшовото. Чувах дълго, млатейки нататък, ругатните и клетвите му.

Колкото успях, видях и другите. За Радота и Страшо хем всичко знаех, но друго е да ги видиш в истинска битка! Радота правеше сякаш бразда, врязан във вражата тълпа, Белур помиташе врага като вълна. Страшо стоеше почти на едно място, скоро около него опустя, защото всички разбраха, че не можеш да се приближиш до него, без да те убие с един удар… Вместо да тичат към него, те от него бягаха! И хукна да ги гони Страшо! Търчаха като попарени-изоглавени, на кой да му е изпила чавка ума, та да приеме насочения му меч.

А, виж, около моята Ветра тълпа се беше сбрала, но аз за нея не се страхувах… Виждаше им се лесна плячка тази хубавица, и да я убият искаха, и да я пленят за откуп, и за робиня… Но моята Ветра ги косеше с копието и с къс нож. Беше дала на Друда свирепия лък, който Сварога беше направил за нея… И Друда често-често трябваше да вади примиряващия нож от Влас.

Моите деца… Кога се беше дори Тревна научила да скача навън и вътре в света — на друго място! Стреляше една след друга стрели. Устните й стиснати, както правеше някога, преди да заплаче. Но не плачеше. Изтребваше най-противните таласъми и караконджовци, смесени във войската на Гореслав. Меда се плезеше, разбира се, вбесяваше злите сили с подигравки за грозотата им и докато ги имитираше, мяташе с прашка не по-лошо от Вишна. Сердан майсторски въртеше канджа със заострен край, катурваше врага на земята, овардалваше го в прахоляка и го каралопваше в един дол наоколо. Търсен и Найда, с насочен меч се хвърляха в най-голямата гмеж и се биеха там яростно и успешно, сякаш цял живот това бяха правили заедно! Децата ми се биеха сериозно и тъжно.