Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 58

— Да вървим тогава…

— Ние с децата и с Ветра имаме изненада за вас, дружино! Я елате, деца! — сбрахме се всички.

— Хайде сега пък да чуете нашия запъртък Търсен каква велика тайна омайна, пазена, пък запазена, ще ви каже!

Всички се зачудиха, децата се закискаха от удоволствие. Търсен се изправи, важен, горд и казва, като поглежда към мен и Ветра дали правилно говори:

— С татко и майка, тайно от всички, пращахме товари с греди, платно и други нужни неща в оня рибарския град и там един момък правѝ-струва̀ пък построи кораб за всички нас!

— Сердан се казва, Вишно, знаеш го ти, морячето… — обясни Меда и облещи лице също като неговото.

Вишна се засмя.

— Знам го, оня мушморок, дето се кле за мене.

— Ще си идем у дома по моря и по реки! — и както си беше свикнала, Тревна се загледа надалече в себе си… Очите й светеха.

— Ех, че хубаво, Перо, как добре сте го намислили, кога сколасахте! — Друда чак се насълзи…

— Вуйчо, натоварваме се всички с коне, с добитък, едно-друго разпродаваме, по пътя и покрай Димна ще минем да я видим и нея, да я изпитаме за нейната истина…

Не искам тук да стоя повече, искам у дома, там ни е мястото! Не са го виждали децата още! Радота, като видят нашите този кораб, с белите платна, с тисовите гребла — ами че те на колене ще те молят да им вземеш ечемика!

Всички се засмяхме щастливо, а вуйчо Радота, велик вожд, жрец, княз, воин, чародей, добави замислено:

— А оттук сол мога да им откарам…

Ех, захласнахме се от смях, отпуснахме сърца, наду Баган кавала, тропнах огнена ръченица с Тревна, до трета пот издържах, предадох се на това дете, то по пода не стъпва, лека тревица, пъргава птица! Хайде и другите скокнаха да играят, но пред нея никой не може да излезе, всекиго надиграва! Вишна да видите-чуете като запя нейните пък песни! Тя със славеи в гърлото! Гласът й сладък, думите й — нежни и горещи — боднат ти сърцето, стегнат ти гърлото, стане ти радостно, спокойно…

Велики Жертви режеш от сърцето, за да оживее. Не жертваш ли, цветя не никнат, не мечтаеш. Някой път ще жертва бог и ще роди нов свят. Виж тревите как призивно се люлеят! Знам — без жертви боговете ни линеят. Дори на Долната земя се жертват — след смъртта си… Някой път ще жертва бог и ще роди нов свят. Виж тревите как призивно се люлеят! Не можеш ли — оставаш камък отпреди началото. Успееш ли — пчели грижовни сякаш медоносно пеят. Някой път ще жертва бог и ще роди нов свят. Виж тревите как призивно се люлеят!

Търсенчо не знаеше как да изрече колко му е хубаво, колко е щастлив, наяден, напоен, нащипан, нагъделичкан, нацелуван, намачкан — притисна се до мене, стиснал ръката ми.

Казах тихо на Ветра:

— Ветро, насила сме мъж и жена. Не са ни сбрали любов и желание, а стари клетви, вражди и прокоби. Живеем заедно, погаждаме се. Сдобихме деца. Но това е все по чужда воля…

Вишна жертва половината си живот да спаси Страшо, ти жертва целия си живот да ме спасиш мъртъв и прокълнат от гроба. Жертвата е скъпоценност, по-ценно няма из светове и небеса, с нея и на боговете служим, облажаваме ги, Вишна пее песни за нея.