Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 40

— Което знам, не ти трябва, Раджиха Радота… Божи работи, не са за хората.

— Може да не са за хората, ама заради тях гинат!

— Така винаги е било и така ще бъде!

— Ако би било така във вечното винаги, нямаше да е Перун на война сега! Нали?

— Не богохулствай! Аз те харесвам, Радота, Вишна ни свързва в хубаво родство!

— Като ме харесваш, то говори ми, свате!

— Ех, Радота, що ти е да си взимаш беля на главата! Змеят малко ли ти беше!

— Без Перо назад се не връщам!

— Не го ли виждаш на какво е заприличал?

— Ти го каза — човек знае две и много! Говори ми, ако знаеш нещо!

— Сварога се боеше за змеевата зима, Влас пък иска да си върне Мокра от небето, да си я вземе за жена. И за двете неща Перо само става!

Ама сега за нищо не става май…

— Добре, че ми каза, благодаря ти. Знам сега защо се лашкаме насам-натам. За нас, хайде, кой да мисли, а сестра ми? Нея никой ли не я брои?

Начертах знаците във въздуха, явиха се побратимите помощници: Качо, Страхил, Захор. Разбира се, къде ти без братовчедите Козьо и Тельо!

— Кажи Радота!

— Знаете защо ви викнах. Търсете!

— Какво да търсим?

— Ех, Захоре, нямаш и триста лета още, млад, глупав, с едно ухо, с две усти! Прави като другите…

— Тя дебела работа излиза — из божиите дела май трябва да се позасучем…

— Е, ти, побратиме, искаш само агнешки чревца ли да сучем, па да ги мятаме в пещта?

— Обгори ме животът в пещта си, но не съм шушумига, побратиме, и в Мора да гледам, окото ми не мига.

Другите мълчаха, ясно им беше. Засмях им се, изчезнаха.

Обърнах се към моите хора. Попитах ги какво мислят. Първа Вишна — нова булка, нова слука — се обади:

— Татко Радота, ти каза, че и светът с грешка е тръгнал. Ние сме сбъркали. Признаеш ли си вината — половин комат е в торбата… Казвам аз — да се върнем назад. Мнозина не сме срещали, мнозина нас не знаят…

— А ти, Ветро?

— И аз мисля, че тук, каквото разбрахме — разбрахме, каквото дядо Даждбог каза — каза го, каквото се случи — случи се. Да вървим, тате!

— Нека по морето се върнем този път в града. Все сънувам кораб!

— А Димна какво каза, помниш ли? — тревожно се сепна Друда.

— Прав е Страшо, по-бързо ще се приберем в града.

— По морето, да.

— Преди да се качим на кораб, може да открием по обратния път какво сме пропуснали, да преживеем нови изпитания, нови неочаквани срещи.

Не знам как е с други народи-племена, но ние сядаме на една маса с боговете си, ядем с тях една храна, едно вино пием. Хубаво ли е, лошо ли е — не знам, но е така. Важно е, деца и жено, за нашите дела!

Глава 9

Презполовен живот

Поехме покрай полегата планина, нататък все покрай морето. Стигнахме градче, в което, който не ловеше риба, я продаваше. Рибарите воняха на риба, търговците крещяха колкото чайките, които крадяха и от едните, и от другите. Седнахме да ядем риба, разбира се, Страшо отиде да наеме кораб. Скоро се върна с един чорлав юнак, който след дълго пазарене ни прати да го чакаме с кораба му на малкия пристан долу. Морските все строги и чорлави.

Малко преди пристана Ветра препусна към мен: