Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 59

Мъжът го погледна и изсумтя:

— Отново вие, а? Защо, по дяволите, не отвърнахте на нашето предизвикателство. Не можете да се закрепите за нас без разрешение! Това е частна собственост. Какво искате да кажете?

— Искам да кажа — отвърна Лазар — че вие и момчетата ви се връщате на Земята няколко дена по-рано — с този кораб.

— Но защо? Това е смешно!

— Братко — каза Лазар нежно, като изведнъж показа бластера в лявата си ръка — наистина не бих искал да те нараня, след като бе толкова мил с мен, но със сигурност ще го направя, ако не се подчиниш незабавно.

Офицерът просто гледаше с невярващ поглед. Няколко от подчинените му се бяха събрали зад него. Един от тях, с безцелен поглед се накани да тръгва Лазар го простреля в крака с малко сила той политна и посегна да се залови за нещо, но нямаше за какво.

— Сега ще трябва да се погрижите за него — отбеляза Лазар. Това уреди нещата. Капитанът свика хората си по високоговорителя в отделението за пътници. Лазар ги преброи, докато пристигаха — двадесет и девет — брой, който бе установил по време на първото си посещение. Той нареди по двама мъже да държат всеки един от тях. След това погледна този, когото бе прострелял.

— Не си сериозно ранен, приятел — прецени той бързо и се обърна към капитана-инженер. — Когато ви прехвърлим, сложете малко радиационен мехлем на изгореното място. Медицинската чанта е върху задната херметическа преграда на залата за управление.

— Това е пиратство! Няма да се измъкнете безнаказано.

— Сигурно — съгласи се Лазар замислено — но се надявам да успеем някак си. Той насочи вниманието отново върху работата си.

— Раздвижете се там! Не се мотайте цял ден!

„Чили“ бавно се изпразваше. Можеше да се използва само единият изход, но натиска на полуистеричната тълпа отзад притесняваше тези, които бяха в теснината, където се съединяваха двата кораба. Те прииждаха като подплашени пчели от кошер.

Повечето от тях никога преди това пътуване не бяха преживявали свободното падане. Излизаха бързо и неочаквано в по-просторния гигантски кораб и се носеха безпомощно, напълно дезориентирани. Лазар се опита да въдвори ред, като хващаше всеки, изпречил се пред погледа му, който даваше вид, че може да се оправи при нулева гравитация. Нареждаше да ускорят нещата, бутайки безпомощните във всички посоки — към задната част на големия кораб, да ги махнат от пътя, за да се направи място за хилядите, които идваха.

След като определи около дузина подобни пастири, той забеляза Барстоу сред прииждащата тълпа, сграбчи го и му възложи задачата: