Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 127

— Не теб дълголетието не ти се е отразило по този начин.

— Подходът ми е различен. Никога не съм имал основателна причина да живея вечно — все пак, както посочи Гордън Харди, аз съм само трето поколение резултат от плана Хауърд. Аз просто си живеех, без да се тревожа за това. Но моето отношение не е обичайно. Вземи например Майлс Родни — уплашен е до смърт да се заеме с нова ситуация, както трябва, защото се страхува да не разстрои някого и да не засегне установени привилегии.

— Зарадвах се, когато Джъстин му се изперчи. — Либи се захили. — Не съм предполагал, че той е способен на това.

— Някога да си виждал малко кученце да гони голям пес от двора си?

— Мислиш ли, че Джъстин ще удържи на своето?

— Разбира се, с твоя помощ.

— С моя?

— Кой знае нещо за устройството ти, освен аз от това, което си ми казвал.

— Всичко е записано подробно в документите.

— Но не си предал тези документи на Майлс Родни. Земята се нуждае от твоето устройство, Анди. Чу какво каза Родни за натиска на населението. Ралф ми каза, че за да има човек дете, трябва разрешение от правителството.

— Какво по дяволите казваш!

— Това е факт. Можеш да бъдеш сигурен, че щеше да има огромна емиграция, ако съществуваха прилични планети, където да се отиде. Ето тук е мястото на твоето устройство. С негова помощ пътуването към звездите става реално. Те ще трябва да се спазарят с нас.

— Това разбира се не е точно мое устройство. Малките хора го създадоха.

— Не бъди толкова скромен. То е твое. А ти искаш да подкрепиш Джъстин, нали?

— Разбира се, че искам.

— Тогава ще го използваме, за да се спазарим. Вероятно аз лично ще сторя това. Но това не е точно същността на въпроса. Ще трябва някой да извърши известно проучване, преди да започне емиграция в големи мащаби. Хайде да се включим в бизнеса с недвижимо имущество, Анди. Ще преградим това ъгълче от Галактиката и ще видим какво може да ни предложи.

Либи почеса носа си и се замисли за това.

— Звучи добре, предполагам, но след като се отбия у дома.

— Не е нужно да се бърза. Ще намеря някоя хубава, чиста яхтичка, около десет хиляди тона, и ще я оборудваме с твоето устройство.

— Какво ще използваме вместо пари?

— Пари ще има. Ще основа корпорация-майка, докато все още мога, с достатъчно права, за да можем да правим, каквото си поискаме. Ще има и дъщерни корпорации за различни цели и ще прехвърлим дребния интерес към тях. Тогава…

— Това ми звучи като работа, Лазар. Мислех си, че ще се забавляваме.

— Глупости, няма да се суетим около това. Ще назнача някого да управлява местния офис и да се грижи за книжата и легалността — някой като Джъстин. А може и самият Джъстин.

— Добре тогава.

— Ти и аз ще обикаляме и ще се грижим за каквото трябва. Наистина ще се забавляваме.

И двамата мълчаха дълго. Не бе нужно да говорят. Най-накрая Лазар рече:

— Анди…

— Да?

— Смяташ ли да проучиш тази шега с „новата кръв за старите“?

— Сигурно, по-късно.

— Мислех за това. Между нас казано, юмруците ми не са толкова бързи, колкото бяха преди един век. Вероятно силата ми естествено намалява. Но знам едно — започнах да обмислям начинанието с недвижимото имущество едва след като чух за този нов процес. Това ми разкри нови перспективи. Улавям се да мисля за хилядолетия — а аз никога не съм се притеснявал за нещо по-далечно във времето от една седмица.