Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 126

Той спря, за да си поеме въздух.

— Той е прав, Майлс — намеси се тихо Слейтън. — Добре ще е правителството да осигури подходящ начин за справяне с това и колкото по-бързо, толкова по-добре.

Лазар улови погледа на Либи и тихо се отправи към вратата. Двамата се промъкнаха навън.

— Джъстин ще ги ангажира още час — каза той. — Хайде да слезем в клуба и да поемем някоя и друга калория.

— Наистина ли мислиш, че трябва да се оттеглим?

— Спокойно. Ако потрябваме на капитана, ще ни извика.

Осма глава

Лазар погълна три сандвича, двойна порция сладолед и няколко бисквити, докато Либи се задоволи с по-малко. Лазар би изял повече, но бе принуден да отговаря на куп въпроси от страна на другите посетители на клуба.

— Комисарският отдел не се е съвзел съвсем — оплака се той, наливайки третата си чаша кафе. — Малките хора прекалено улесниха живота им. Либи, обичаш ли чили?

— Става.

Лазар обърса устните си.

— В Тихуана имаше ресторант, където сервираха най-доброто чили, което някога съм опитвал. Чудя се дали още е там?

— Къде е Тихуана? — попита Маргарет Уидъръл.

— Не си спомняш Земята, нали Пеги? Е, скъпа, намира се в ниската част на Калифорния. Знаеш ли къде е това?

— Не мислиш ли, че съм учила география? В Лос Анджелис е.

— Близичко е. Вероятно си права — засега.

Съобщителната система на кораба се обади:

— Главен астрогатор, явете се при капитана в контролната зала!

— Това е за мен! — каза Либи и забързано излезе навън.

Съобщението бе повторено, след което се чу:

— Всички да се подготвят за ускорение! Всички да се подготвят за ускорение!

— Почва се отново, приятели. — Лазар се изправи, пооправи поличката си и последва Либи, подсвирквайки си.

„Ето ме, Калифорния, идвам там, откъдето започнах…“

Корабът потегли, а звездите бавно гаснеха. Капитан Кинг бе напуснал контролната зала, придружен от госта си — пратеника от Земята Майлс Родни бе останал изключително впечатлен. Твърде вероятно бе да поиска нещо за пиене.

Лазар и Либи останаха в контролната зала. Нямаше какво да правят. За приблизително четири часа корабно време корабът щеше да остане в паракосмоса, преди да възвърне нормалната си скорост в близост със Земята.

Лазар запали цигара.

— Какво смяташ да правиш, когато се върнеш, Анди?

— Не съм мислил за това.

— Добре ще е да се замислиш. Настъпили са някои промени.

— Вероятно ще си отида у дома за известно време. Не мога да си представя, че Озаркс се е променил.

— Хълмовете ще са същите, предполагам, но може би хората са се променили.

— Как?

— Помниш ли, че ти казах, че ми бе дотегнало от Фамилиите и за около век прекъснах контактите си с тях? Общо взето те бяха станали толкова самодоволни и затъпели от пиене, че не можех да ги понасям. Страхувам се, че ще заварим почти всички в това състояние, след като вече се надяват да живеят вечно. Дългосрочни инвестиции, не забравяй да си сложиш дъждобран, когато вали — от този род неща.