Читать «Деца от кръв и кости» онлайн - страница 3
Томи Адейеми
— Зели! — предупреждава Мама Агба, но аз нямам нужда от помощта й.
Скачам на крака и вдигам жезъла си нагоре, блокирайки удара точно в момента, в който Йеми замахва отново.
Жезлите ни се удрят във въздуха със силен трясък. Плетените стени на тръстиковото ахере се разтрисат. Оръжието ми все още вибрира от удара, когато Йеми се завърта ниско, за да ме удари в коленете.
Отблъсквам се с издадения напред крак и размахвам ръце, за да се засиля, преобръщайки се във въздуха. Докато скачам над жезъла й, виждам първата си удобна възможност да нападна.
— Ха! — изсумтявам високо, използвайки силата от скока си, за да нанеса удара. —
Жезълът на Йеми се забива в моя, спирайки атаката ми, преди дори да е започнала.
— Търпение, Зели — обажда се Мама Агба. — Не е време да нападаш. Наблюдавай, реагирай… изчакай противникът да атакува.
Потискам изпъшкването си и кимвам, отстъпвайки с жезъла.
— Точно така, Зел — Гласът на Йеми е толкова тих, че само аз я чувам. — Слушай Мама Агба. Бъди послушна малка ларва.
И ето я.
Онази дума.
Онази ужасна, унизителна обида.
Прошепната без замисляне. Придружена от онази арогантна усмивка.
Преди да съм се усетила, изтласквам жезъла си напред, само на косъм от корема на Йеми. По-късно ще получа ужасен бой от Мама, но ще си струва само за да видя страха в очите на Йеми.
— Хей!
Въпреки че Йеми се обръща към Мама да се намеси, всъщност няма никакво време да се оплаче. Аз извъртам жезъла си със скорост, от която очите й се разширяват, и се хвърлям в нова атака.
— Не сме се упражнявали така! — изпищява Йеми, отскачайки, за да избегне моя удар в коленете й. — Мамо…
— Трябва ли тя да води твоите битки? — разсмивам се аз. — Хайде, Йеми, ако ще губиш, загуби с достойнство!
В очите на Йеми проблясва гняв като при леонера, готова да скочи. Тя стиска ръчно издялания си жезъл, готова за мъст.
И в този миг започва истинската битка.
Стените на ахерето на Мама Агба свистят, докато жезлите ни се удрят един в друг отново и отново. Бием се известно време, търсейки удобен случай, възможност да нанесем решаващ удар. Виждам такава възможност, когато…
Залитам назад и се превивам, хриптейки, а гаденето се надига в гърлото ми. За момент се притеснявам, че Йеми ми е счупила ребрата, но болката в корема потушава този страх.
— Спрете…
— Не! — прекъсвам Мама Агба с пресипнал от невъзможността да дишам глас. Опитвам се да вкарам въздух в гърдите си и използвам жезъла, за да се изправя. — Добре съм.
Все още не съм свършила.
— Зели… — започва Мама, но Йеми не я оставя да довърши.
Тя се засилва към мен, изпълнена с гореща ярост, и жезълът й минава само на един пръст от главата ми. Когато замахва да нападне, аз се извъртам извън обсега й. Преди да е успяла да се обърне, връхлитам към нея и забивам жезъла си в гръдната й кост.
—
Залита назад от удара ми и лицето й се свива от болка и шок. Никой не я е удрял в битките при Мама Агба. Не знае какво е усещането.
