Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 95

— Това не променя нищо. А че не е въоръжен, няма значение. Да не се превземаме сега с бойни изкуства, ще е много позьорско. Все едно ще го убия — и с оръжие, и без оръжие. Давай без евтина театралност.

Когато Маса и Фандорин хванаха осъдения за лактите и го поведоха към вратата, Ангелина викна:

— Ераст, заради мен, заради нас с теб!

Колежкият съветник леко трепна, но не се обърна.

Затова пък Декоратора извърна глава назад и усмихнат каза:

— Госпожо, вие сте самата красота. Но ви уверявам, че на масата сред порцелановия сервиз щяхте да сте още по-прекрасна.

Ангелина зажумя и закри с длани ушите си, но така или иначе чу как в двора гръмна изстрел — сух, кратък, почти недоловим сред трясъка на ракети и фойерверки, литнали в звездното небе.

Ераст Петрович се прибра сам. Спря се на вратата, избърса изпотеното си чело. Зъбите му тракаха, когато каза:

— Знаеш ли какво пошепна? „Господи, какво щастие.“

Дълго останаха така: Ангелина седеше със затворени очи, по страните й се стичаха сълзи, а Фандорин стоеше и не смееше да се доближи.

Накрая тя стана. Доближи се до него, прегърна го, няколко пъти страстно го целуна: по челото, очите, устните.

— Отивам си, Ераст Петрович. Не се сърдете.

— Ангелина… — бледото му лице посивя. — Може ли заради този вампир, този изверг…

— Пречкам ви се, вредя ви — прекъсна го тя. — Сестрите отдавна ме викат в Борисоглебската обител. Още като се помина баща ми, тъй трябваше да сторя. Ама сърцето ми се отпусна покрай вас, закопня за празник. Е свърши празникът. Затуй е празник, да не продължава дълго. Отдалече ще ви наглеждам. Ще ви поменавам в молитвите си, Господ да ви пази. Постъпвайте както ви подсказва душата, ако нещо стане грешка — не бойте се, аз ще се моля за вас.

— Не си за м-манастир — заговори той бързо, накъсано. — Ти не си като тях, ти си жива, п-пламенна. Няма да издържиш. И аз не мога б-без теб.

— Ще можете. Вие сте силен. Трудно ви е с мен. Без мен ще ви олекне… А че съм жива и пламенна, и сестрите са същите. Богу студени не са нужни. Сбогом, сбогом. Отдавна си знаех — няма да се получи.

Ераст Петрович мълчеше объркан, знаеше, че никакви аргументи няма да я накарат да промени решението си. И Ангелина мълчеше, леко го галеше по бузата, по прошареното слепоочие.

От мрака, от тъмните улици в контраст със сбогуването ги връхлиташе ликуващият нестихващ звън на великденските камбани.

— Нищо, нищо, Ераст Петрович — рече Ангелина. — Няма страшно. Чувате ли? Христос воскресе.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4176

Издание:

Борис Акунин. Декоратор: Специални поръчения — 2

Превод: София Бранц

Редактор: Боряна Джанабетска

ИК „Еднорог“, София, 2003 г.

ISBN: 954-9745-63-5

1

Човекът! Какво великолепно творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат на способности, изрази, движения; колко изумително съвършен; в действията си колко приличен на ангел; в своята прозорливост колко подобен на бог! Върховна красота на света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? — Шекспир, „Хамлет“, ІІ, 2, превод Валери Петров. — Б.пр.