Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 94

— Да — пошепна Ангелина и се прекръсти. — Виновен е за всички тези злодейства.

— Нали виждаш, такъв човек не бива да живее. Той носи смърт и страдание. Трябва да бъде унищожен.

Ангелина изтръпна:

— Не, Ераст Петрович. Той е безумен. Трябва да го лекуват. Не знам дали ще успеят, но трябва да опитат.

— Не, не е безумен — убедено отвърна Ераст Петрович. — Той е хитър, пресметлив, има желязна воля и невероятно честолюбие. Той не е луд, а е урод. Има хора, дето се раждат с гърбица или със заешка устна. Но има и други, чиято уродливост външно не личи. Такава деформация е най-страшна. Той само наглед е човек, но у него липсва основният човешки отличителен знак. Няма я невидимата струна, която живее и звънти в душата и на най-мерзкия злодей. Слабо, едва чуто, но тя звънти, звучи, благодарение на нея човек дълбоко в душата си знае дали е постъпил зле. Винаги го знае, дори никога да не се е вслушвал в тази струна. Ти знаеш извършеното от Соцки, чу го, знаеш какъв е. У него изобщо я няма, деянията му са подчинени на съвсем друг глас. Навремето такива като него са ги наричали слуги на дявола. Аз ще ти го кажа по-просто: изчадие. Той за нищо не се разкайва. Обичайни мерки няма да помогнат. Ще избегне смъртното наказание, а стените на лудницата няма да го спрат. Всичко ще започне отново.

— Ераст Петрович, одеве казахте, че англичаните ще го изискат — жално възкликна Ангелина, сякаш се хващаше за последната сламка. — Нека те го убият, но не и ти, Ераст. Не и ти!

Фандорин поклати глава:

— Екстрадицията е дълга работа. Той ще избяга — от ареста, от затвора, от влака, от кораба… Не мога да рискувам.

— Ти не вярваш в Бога — тъжно сведе глава Ангелина. — Бог знае кога и как да сложи край на злодействата.

— Не знам за Бога. Но не мога да остана бездеен зрител. Това за мен е най-тежкият грях. Край, Ангелина, край — и се обърна към Маса на японски: — Изведи го навън.

— Господарю, никога не сте убивали невъоръжен човек — тревожно отговори слугата на същия език. — После ще се чувствате зле. И господарката ще се сърди. Аз ще го направя.