Читать «Двуизмерно момиче» онлайн - страница 2

Улицата беше голяма, безлюдна и пуста. По-пуста и тъжна от всякога. Боже толкова ли беше рано. 12:00, а всички спят. По улицата не премина нито една кола.

Неда влезе в празното метро. Лелката в будката за билети я нямаше и Неда прескочи металната скоба. Станцията беше отчайващо празна. Без детски глъч, без досадното потропване на отегчени старци, бързащи да посетят котката на любимата си племенничка, с бастун по плочките… Нямаше го и далечния тътен на метрото, като металическа морска вълна, като зов за помощ…

Неда чака половин час и отново излезе на повърхността. Улицата бе все така отчайващо празна.

ДЕН ВТОРИ

Неда вървеше по пустата улица. Когато се разнасяше ехото от стъпките й, в небето не се вдигаше рояк врабчета. Търсеше някой, нещо… Каквото и да е…

Снощи бе прекарала една самотна нощ в апартамент, в който никой не се бе прибрал, всички тв станции излъчваха само звездички, а радиото бе болезнено мълчаливо.

Неда бе започнала да набира номерата от джиесема си един по един, но всеки път се обаждаше все същия металически женски глас: „В момента няма връзка с този абонат“…

Неда подритна една метална кутия Кока Кола и тя се завъртя красиво. Дрънченето отекна по празната улица… Неда грабна кутията и замери с нея витрината на близкия магазин. Тя се удари и отскочи.

Неда грабна едно паве и го метна във витрината. Тя се пръсна на милиарди малки бисери.

ДЕН ТРЕТИ

„Теб всички те обичат! Имаш толкова много любов! Как бих могъл да те обичам и аз!“

Така й беше казал той и сега Неда си припомни тези думи. Завъртя рулетката в празното казино. Топчето се завъртя и лудешки заподскача, а накрая се спря на 33 червено.

Казиното бе пусто и безмълвно, както и последните три пъти, които бе идвала тук през последните два дни. Много скоро Неда се отегчи да си раздава карти сама и влезе във фоайето на хотела. Започна бясно да дрънчи по звънчето на регистрацията. Металическия звук отекна по празните коридори, но никой не се появи да й вземе багажа или да се вторачи жадно в деколтето й.

Четири-пет огледала отразяваха едновременно едно красиво момиче, което натискаше ли натискаше звънчето, а смехът му струеше и отекваше.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

В момента няма връзка с този номер

В момента няма връзка с този номер

В момента няма връзка с този номер

В МОМЕНТА НЯМА ВРЪЗКА С ТОЗИ НОМЕР

Неда искаше да тръшне телефона в земята, но се спря. После винаги можеше да си вземе чисто нов, но не искаше да поврежда картата. В картата беше всичко, което и бе останало. Номерцата на хората, които я обичаха или бе обичала, приятелите й, мама, Мети и малкото й братче…

Чисто новият мотор, върху който вятърът бе развявал косата й, стоеше непокътнат в гаража. Неда разби стъклото на къщата и се ослуша. От гаража не проехтя рев на мотор, който да я подкани да се метне зад Ста и да позяпат заедно някой глупашки филм, а после да се отдадат на страстта си и тя да е отгоре.

Неда отвори вратата, но Ста не беше в леглото, в което я бе мазал със сметана и бе разнасял с език сметаната по онова влажно място между краката й. Не вдигаше и за трицепс, нито пък татуираше върху рамото си името й…