Читать «Двор от крила и разруха» онлайн - страница 365

Грейсън ни кимна доста сдържано. Юриан ми се подсмихна.

— Сложих ви в срещуположни краища на стаята — обявих му.

Както спрямо Мириам и Дракон, така и спрямо Илейн.

Никой от двамата не отвърна. Просто влязоха с горда походка в стаята, пълна с елфи.

Рис ме целуна по бузата и пое след тях. Оставаше единствено…

Както Люсиен ми беше обещал, след като се спусна мрак, Васа сама ме намери.

Последният гост — последният участник в срещата. Тя влетя във фоайето, задъхана и непоколебима, и спря на крачка от мен.

Червеникавозлатистата й коса беше разпусната; гъсти тъмни мигли и вежди обрамчваха най-поразително сините очи, които някога бях съзирала. Красотата й се допълваше от сияйна златистокафява кожа, обсипана с лунички. Беше едва с няколко години по-голяма от мен, но… излъчваше младост. Непокорство. Пламенна, необуздана жена въпреки проклятието си.

Васа ме попита с мелодичен акцент:

— Ти ли си Фейра, Унищожителната на проклятия?

— Да — отговорих, долавяйки, че Рис слуша скришом от съседната стая, където другите гости започваха да се умълчават.

В очакване да вляза.

Васа стисна плътните си устни.

— Моите съболезнования за баща ти. Беше велик човек.

Неста, която тъкмо излизаше от всекидневната, спря, чувайки думите й. И измери Васа с поглед.

Тя от своя страна я удостои със същото.

— Ти си Неста — обяви тя и се запитах как ли я бе описал баща ни, за да я разпознае веднага. — Моите съболезнования и към теб.

Неста продължи да я наблюдава с неизменното хладно безразличие.

— Чух, че си убила краля на Хиберн — добави Васа и пак огледа Неста със сбърчени вежди, търсейки следа от воина, нужен за това, скрит вероятно под синята й рокля. Когато сестра ми не отговори, Васа просто сви рамене и се извърна към мен. — Беше ми по-добър баща от моя собствен. Дължа му много и ще почитам паметта му до края на живота си.

Погледът, който Неста впиваше в кралицата, бе достатъчен да попари тревата отвъд разбитата входна врата. И далеч не омекна, когато Васа попита:

— Можеш ли да унищожиш моето проклятие, Фейра Арчерън?

— Затова ли така лесно си склонила да дойдеш?

Половинчата усмивка.

— Отчасти. Люсиен намекна, че имаш определени умения. Някои от другите Велики господари също.

Баща му например — истинският му баща. Хелион.

Тя продължи, преди да смогна да отговоря.

— Не ми остава много време. Трябва да се връщам при езерото. При него.

При магьосника, който я държеше на каишка.

— Кой е той? — поинтересувах се аз.

Васа поклати глава и макар че очите й притъмняха, махна с ръка, повтаряйки въпроса си:

— Можеш ли да унищожиш проклятието ми?

— Не знам… не знам как да разрушавам подобни заклинания — признах. Лицето й посърна. А аз побързах да допълня: — Но… ще пробваме.

Тя се замисли.

— Тъй като армиите ни трябва да се възстановят, няма как да си тръгна веднага. Може би това ще ми осигури… вратичка, както се изрази Люсиен, за да остана по-дълго. — Тя отново поклати глава. — Ще го обсъдим по-късно. — Заяви. — Както и заплахата от другите кралици.