Читать «Двор от крила и разруха» онлайн - страница 361

— С удоволствие.

Докато вървяхме към лагера, Люсиен ни разказа за приключенията си — как издирвал Васа, как я открил с баща ни и цяла армия, устремена на запад. Как срещнали Мириам и Дракон, които също идвали да ни помогнат.

Още премислях историята му, когато влязох в шатрата си, за да сваля най-накрая кожените си доспехи, оставяйки двама им с Илейн да се поизмият някъде. И да си поприказват може би.

Но още от входа на шатрата ме посрещна неочакван звук — гласове. Единият беше на другаря ми.

Само след крачка установих, че нямаше скоро да се преоблека.

Защото на стола пред железния мангал седеше принц Дракон. Рис, все още непочистен от кръвта, се беше разположил върху купчината възглавници срещу него. А на една от възглавниците се бе настанила прелестна елфа с тъмна коса, спускаща се на буйни къдрици по гърба й, която вече ми се усмихваше.

Мириам.

Глава 79

Засмяното лице на Мириам имаше повече човешки, отколкото елфически черти. Но когато двамата с Дракон станаха да ме поздравят, си спомних, че тя е само наполовина елфа. Ушите й бяха леко заострени и все пак… някак си оставаше с преобладаващо човешки облик. Навярно заради широката усмивка, озаряваща кафявите й очи.

Мигновено я харесах. И нейните кожени доспехи бяха изцапани с кал, освен това бяха различен модел от илирианските, но видимо създадени от друг летящ народ, за да топлят в небето. Няколко пръски кръв червенееха по медената кожа на шията и ръцете й, ала тя като че ли не беше забелязала. Или не я интересуваше. Защото протегна длани към мен.

— Велика господарке — поздрави ме Мириам с акцент, мелодичен и плътен като на Дракон.

Поех ръцете й и с изненада открих, че са сухи и топли. Тя стисна силно пръстите ми, а аз съумях да кажа:

— Много съм слушала за теб. Благодаря ти, че дойде. — Хвърлих поглед на Рис, който ни наблюдаваше с вирнати вежди от купчината си възглавници. — За току-що възкресена от мъртвите — процедих стегнато, — изглеждаш учудващо спокойна.

Рис се подсмихна.

— Радвам се, че си възвръщаш обичайната духовитост, скъпа Фейра.

Дракон изсумтя и на свой ред хвана ръцете ми, стисвайки ги толкова силно като другарката си.

— Всъщност, милейди, пропуска да спомене, че не може да се изправи от старост.

Завъртях се към Рис.

— Да не би…

— Добре съм, добре съм — успокои ме той, махвайки с ръка, въпреки че простена леко. — Но ето, поне вече научи защо толкова време не съм гостувал на тези двамата. Ужасно груби са с мен.

Мириам се засмя и отново се настани на възглавниците.

— Другарят ти тъкмо ни разказваше твоята история, защото ти май вече си чула нашата.

Бях я чула, но когато принц Дракон се върна с елегантна крачка на стола си, а аз седнах на другия до него, впервайки взор в двамата ни гости, ми се прииска да узная всяка подробност. Някой ден — не утре, но… някой ден имах желание да чуя цялата им история. Сега обаче…

— Видях… видях, че се биете с Юриан. — Дракон веднага се напрегна, а Мириам премрежи поглед. — Той… мъртъв ли е?

— Не — отвърна лаконично Дракон.

— Мор — поясни мрачно Мириам — ни убеди да не… уреждаме сметките си.